Джиповете се носеха по черния път покрай манговите горички, когато откъм радиостанцията на таблото долетя пращене, последвано от толкова бърз испански, че не успях да разбера и дума.
— Давай! — викна Гай на шофьора, който подаде сигнал с клаксона на другите два джипа.
Шофьорът натисна педала, колата изскочи от пътя и заподскача през калните локви към няколко реда разцъфнали мангови дръвчета. В джипа пред нас пазачът бе станал прав и стискаше пушката, готова за стрелба.
Гай развълнувано каза нещо на испански по радиото, после се обърна към мен.
— Май ще излезеш ясновидец, приятелю.
— А?
— Имаме си проблем с оная напаст.
Джипът рязко зави тъй близо до едно дърво, че клоните леко се разлюляха и няколко едри плода паднаха в каросерията. Сега виждах за какво говори Гай. По пътя пред нас се носеше камионетка без номер, натоварена с манго. От предния джип проехтя изстрел и камионетката кривна, но остана на пътя. Нов изстрел. Този път чухме как сачмите дрънчат по задния капак.
— Мамка им! Няма да ни избягат! — изрева Гай и шофьорът отново натисна клаксона.
Джипът пред нас отби наляво, онзи отзад — надясно. Ние започнахме да догонваме камионетката. Гай бръкна под седалката и извади деветмилиметров пистолет „Глок“. Изправи се и го стисна с две ръце досущ като сестра си в бара, макар че този пистолет беше по-голям и даваше по-мощен откат. Раздаде се пат-пат-пат, после Гай изръмжа:
— По дяволите! Не мога да се прицеля.
Той се подпря и изстреля още няколко куршума. Откъм левия джип долетя нов гърмеж. Изстрелът обаче беше неточен и след секунда от едно дърво се посипаха разкъсани плодове.
В края на горичката друг път пресичаше нашия под прав ъгъл. Камионетката свърна надясно, но насреща й се зададе един от джиповете. Бегълците опитаха да завият наляво, там обаче ги чакаше другият джип. Колелата заораха в калната пръст, камионетки изхвръкна от пътя и прелетя през един нисък насип.
Всички чухме плясъка, докато нашият джип удряше спирачки пра насипа. Гай изскочи пръв и хукна нагоре с пистолет в ръка. Аз го последвах. Когато достигнах върха на насипа, двама пазачи се целеха в преобърнатата камионетка. Трима души изпълзяха от кабината и се изправиха с вдигнати ръце във вода до коленете. Половин тон прясно набрани плодове бавно се отдалечаваха по напоителния канал.
Гай Бърнхард насочи пистолета към крадците на манго.
— Копелета! Крадливи копелета! Би трябвало да ви убия.
Беше червен като домат и присвитите му свински очички едва се виждаха.
— Знаете ли какво правя с дрисльовци, дето крадат от мен? Убивам ги! Пък и кой ли ще разбере, ако взема да ви заровя под някоя жакаранда, недоносчета скапани? — Той забеляза, че единият трепери, и се прицели в него. — Какво ще речеш, Ласитър?
— Моля?
— Ти си мой адвокат. Щом можеш да отървеш сестричката, значи ще уредиш и мен. Има ли проблем, ако застрелям тия гадини?
— Изпитваш ли страх за живота си?
— Не, по дяволите! Ама те изпитват.
— Тогава по-добре не ги застрелвай.
— Скапани крадци! И скапани адвокати! Всеки иска да се облажи. Ама на тоя свят нищо не е без пари. Нито водата. Нито мангото. Нищо. Всичко съм си спечелил с труд, Ласитър.
Без да изпуска пистолета, той опипа обицата си с другата ръка.
— Готови ли сте, нещастници? Готови ли сте да умрете?
— Гай, мисля, че за днес ти стига толкова — обади се кротко Шийн. — Според мен господата си взеха поука.
Гай Бърнхард го изгледа сърдито, после завъртя пистолета към канала и простреля няколко невинни плода, плаващи към Бискайския залив.
Докато ехото заглъхваше, мислите ми се залутаха в друга посока. И Криси ли бе спечелила всичко с труд? Или й бе паднало от небето? Кариерата. А сега и наследството. Все още размишлявах за побеснелия Гай и сестра му, когато усетих, че обърнатата камионетка ми е смътно позната. И точно тогава окалялият шофьор проговори за пръв път.