Докато се доберем до малката къщичка от коралова скала, моите мъдри съветници вече бяха пристигнали. Внесох Криси вътре, като блъснах изметнатата врата със здравото си рамо. В кухнята чакаха всички, които обичам на този свят — баба, моят племенник и наставникът ми.
Баба хвърли едно око и рече:
— Туй момиче трябва малко да позаглади косъма.
Чарли Ригс измери пулса, температурата и кръвното на Криси, после заяви, че няма нищо сериозно.
Кип се позавъртя наоколо, погледна крадешком Криси и ми намигна по мъжки.
Баба беше домъкнала ракитова кошница, пълна догоре с провизии и домашни лекарства от вишновка до ръжено уиски. През ставащите петнайсет минути Криси изгълта три панички мидена чорба, половин прясна погача с пушено филе от риба-меч и една паничка пилешки дреболии, всичко това придружено с половин бурканче от бабината скоросмъртница.
— Ела ми на гости само за една седмица и ще заприличаш на човек — каза баба, докато я гледаше как се храни.
— Имам чудовищен апетит — отвърна Криси с пълна уста, — но трябва да внимавам. Сигурно вече съм лепнала едно кило.
— И още пет ще лепнеш — обеща баба. — Обичаш ли домашна шунка със сухари и сос, наденица, малко качамак със сметана и пудинг за десерт?
— Звучи страхотно. Обикновено ям млад зелен фасул, след концентрат и черно кафе без захар.
— Леле божке! Затуй ти се броят ребрата.
Аз се изкашлях.
— Бабо, мисля, че припадъкът се дължи на стрес, а не на недохранване.
— Стрес! Пак ли си ги слушал онез психодоктори? Когато бях младо момиче, никой не приказваше за стрес.
— Когато си била младо момиче, Фройд още не се е сещал за мастурбация.
— Недей да ми вириш нос, Джейкъб, че си сегичка ще те нашляпам на коляно. И не приказвай мръсотии пред Кип.
— Кип ли? Когато го питах дали е готов да си поприказваме за птичките и пчеличките, той рече…
— Че съм гледал нецензурирания вариант на „Първичен инстинкт“ — обади се Кип. — Плюс „Стриптийзьорки“ и „Хлапета“. Други въпроси?
— Джейкъб, що за вуйчо си ти? — попита баба и ме изпепели с поглед.
— Тотално страхотен — защити ме Кип.
— Едно дете не бива да научава за секса от филмите — заяви баба със суров доктор-Споковски тон.
— Не съм го научил от филмите — възрази Кип. — Когато вуйчо Джейк ходеше с онази стриптийзьорка, аз ги слушах и…
— Кип! — изревах аз, за да му затворя устата. — Не беше стриптийзьорка, а екзотична танцьорка. И изобщо не бива да подслушваш. Това е невъзпитано.
— Стига бе, вуйчо Джейк. Такъв шум вдигахте, че трябваше да спя на задната веранда.
— Тя ме учеше на испански — казах аз.
— Да бе — изпръхтя баба.
— Вярно, бабо! — побърза Кип да зашити своя tio Jacobo16. — Все я чувах да вика:"Ay, Dios! Ay, Jésus, Maria y José!"17 — А пък след малко ставаше съвсем кротка и почваше да пее „Аве Мария“.
— Втасахме я! — Баба затропа из хола, начумерена като буреносен облак — Тепърва ще си поговорим за тая работа, Джейкъб. — После тя се обърна към Чарли. — Ти какво мислиш, докторе? Защо припада туй сладко момиче?
— Откъде да знае Чарли — подметнах аз с тарикатски тон. — Досега не е имал жив пациент.
— Джейкъб Ласитър! — кипна окончателно баба. — Тая цапната уста не си я наследил от моята рода.
— Да, госпожо. От тях съм наследил почтената жилка, благодарение на която крият данъци, варят нелегално уиски и се женят за братовчедки.
— Чашата преля! Още една дума и грабвам точилката!
Оттеглих се от кухнята заедно с Криси. Петнайсет минути по-късно тя спеше на дивана в хола, завита до брадичката със старо плетено одеяло. Аз клечах до стената, точно под въздушната снимка на опустошенията след урагана Андрю през 1992 година. Кип се беше чучнал на вехтата кожена табуретка. Чарли Ригс крачеше напред-назад край дивана и пускаше от лулата си облаци дим със сладък вишнев аромат.
— Много е хубава, вуйчо Джейк — каза Кип. — Като Ел Макферсън в „Сирени“.
— Тая пък глупотевина какво означава? — попита баба, идвайки откъм кухнята с нарязан кокосов кейк.
— Сирените пеели песни, с които подмамвали древните моряци да загинат върху скалите — обясних аз.
— Досущ като онез жени, дето вечно ти се лепят на врата — каза баба. — Първо оная Джина Флорио с богатия мъж. После английската психарка, дето беше по-смахната от пациентите си. И оная перкурорка Баросо.