— Казва се прокурорка, бабо. Беше помощничка на щатския прокурор.
— Все тая. Сирени са всичките.
— Можем да запушим ушите на Джейк с восък — предложи Чарли Ригс.
Баба го стрелна с поглед.
— Одисей наредил на своите хора да си запушат ушите с восък, и да не чуват песента на сирените — обясни той.
— И очите е трябвало да им завърже — рече баба. — Много внимавай, Джейк. Почнеш ли да се грижиш за някое птиче със строшено крилце, непременно си докарваш беля с главно Б.
— Б като басейн — обади се Кип.
— Вярно — каза Чарли Ригс. — Ubi mel ubi apes. Където има мед, има и пчели.
— Ей, хора, викнах ви да помогнете, а не да ме плюете — рекох аз.
— Ще поръчам да й направят кръвна картина — каза Чарли, гледайки спящата Криси. — Може да излезе нещо съвсем просто, например хипогликемия, и тогава баба ти ще се окаже права. Една балансирана диета би помогнала. Но за всеки случай поръчай и една проба за наркотици.
— Защо?
— Просто така. Мене слушай, направи го.
— Добре, добре. Защо всички сте се заяли с мен?
— Защото те обичаме, вуйчо Джейк — каза Кип.
— А, стана ми по-добро. Дай сега да те прегърна.
Кип пристъпи напред и се метна в прегръдката ми. Беше длъгнест и кльощав. Вдишах го нависоко, за да ме прегърне и с краката.
— И аз ви обичам.
Чарли се изкашля недоволно пред този изблик на емоции и каза:
— Вече взех болничните документи и поговорих с лекарите и сестрите.
— Е?
— Нищо особено. Хари Бърнхард е бил включен на електрокардиограф. Върху записа ясно се вижда вентрикуларна фибрилация. Прилича на земетресение от девета стенен по Рихтер. Няма ни най-малко съмнение относно причината за смъртта. Нарушаване на сърдечната дейност.
— Може би трябва да викнем кардиолог — казах аз.
— Викни, ако искаш. Проверих всичко в протокола за аутопсията. Сърцето на Хари Бърнхард било меко и отпуснато, с тегло четиристотин и пет грама. Под микроскопа се вижда раздалечаване на миокардиалните мускулни влакна. Затлъстелият му черен дроб тежал три хиляди сто двайсет и пет грама, което подсказва прекомерна употреба на алкохол. Имал четири цяло и пет десети на сто въглероден двуокис в хемоглобина, както може да се очаква у закоравял пушач.
— Ако се беше грижил за здравето си, щеше да оживее този негодник — казах аз. — Можеше да оцелее след раните.
— Стига си хленчил — прекъсна ме Чарли. — Причината за смъртта може да е сърдечен удар, но сърдечният удар е предизвикан от изстрелите на твоята клиентка.
— Разкажи ми подробно.
— Кое?
— За последните мигове на Хари. Знаел ли е, че умира? Или е бил в безсъзнание?
— Започне ли фибрилации, сърдечният мускул блокира и не изпомпва кръв. Почти веднага настъпва мозъчна недостатъчност. Да речем десет секунди до загуба на съзнанието.
— Достатъчно, за да каже нещо — подхвърлих аз.
— Като Мел Гибсън в „Смело сърце“, преди му отсекат главата — обади се Кип.
Всички го изгледахме въпросително.
— Сво-бо-да! — викна той толкова силно, че Криси се размърда на дивана.
— Ами после? — попитах аз.
Чарли сви рамене.
— Сърдечният монитор почва да дрънчи като ротативка, ударила джакпота. Спешният екип дотичва за секунди. Опитват да го съживят. Той се мята в агония, може би пъшка или повръща. Всички усилия остават без резултат.
— Казал ли е нещо на лекарите?
— Нито дума. Разпитах ги. Просто се мъчел да диша и умирал пред очите им.
Представих си сцената. Хари лежи мъртъв в спешното отделение. Криси е на път към затвора, а аз се прибирам у дома, отнасяйки върху дрехите си аромата на нейния парфюм.
— Защо е стреляла по баща си? — попита невинно Кип.
Ние с Чарли се спогледахме. Как да го обясниш на дете?
— Преди години, когато Криси била малка, горе-долу колкото теб, баща й…
Млъкнах и се помъчих да подбера подходящи думи.
— Изнасилил ли я е? — изпревари ме Кип както обикновено.
— Да. Тя така казва.
— Ами тогава защо е чакала толкова години?
Ха върни обяснявай на дете. Или на съдебен заседател.
— Забравила е — казах аз и усетих колко глупаво звучи.