— Как е майка ти? — попитах аз.
— Чудесно — отговори Таня.
— Знае ли къде си? Толкова късно, искам да кажа.
Никак не си харесах гласа — стори ми се напрегнат и старчески.
— Ами да. Тя отиде за уикенда в Микосуки да гледа как индианците се опушват и танцуват около огъня, тъй че сега съм сама.
— Разбирам… — промърморих аз крайно неодобрително. Отдавна подозирах, че Фийби не става за майка.
— Мама много си пада по тия работи — продължаваше Таня. — Има един шаман, дето я учи на природосъобразен живот, билкарство и психическо изцеление.
Нищо чудно, че не й оставаше време да подкастри живия плет.
— Поканих Таня да преспи у дома — каза Кип.
— Аха… — рекох аз, сякаш подобна покана бе по-нормална, от факта, че комарите хапят след дъжд.
— Но ако възразяваш — добави Кип, — можем да спим у тях.
— Не — отвърнах аз твърде прибързано и твърде високо. — Таня може да остане. Е, вярно, нямаме свободна спалня.
Двамата са разкискаха и усетих, че ставам за смях пред младото поколение. Зачудих се дали да не подам жалба срещу майка й за недостойно родителско поведение. Спомних си, че Фийби има татуировка на рамото, и се запитах дали и Таня има такава и дали Кип ще я види, преди да се разсъмне.
Започнах да се ядосвам на себе си. Откога се извъдих такъв моралист? Все си мислех, че съм печен настойник, а реагирах като възпитател в сиропиталище.
— Няма нищо, мистър Ласитър — каза Таня. — Донесох си спален чувал.
Тя махна с ръка към ъгъла, където сред купища видеокасети наистина се търкаляше спален чувал.
— Разбирам — измънках повторно аз, защото почти бях изгубил дар слово.
— Хей, вуйчо Джейк, нали няма да се пищисаш заради нас? — попита Кип.
— Не. Защо? Разбира се, че не.
Таня ме успокои с удивително зрял глас:
— Ние с Кип само си ходим. Не сме… нали знаете…
Вгледах се в своя племенник, опитвайки да си припомня какъв бях на дванайсет години. Май доста мислех за момичета, но не ми и хрумваше да се целувам.
— Добре — казах аз. — Но не стойте до късно и…
И какво?
— И не забравяйте да си измиете зъбите.
Напуснах стаята и затворих вратата с чувството, че наистина съм голямо дърво. Върнах се в леглото, взех книгата и се впуснах заедно с Травис през Гълфстрийма към Бимини по дирите на злодея Джуниър Алън. Спомних си как някога бях преследвал по същия път една красива, но убийствена млада жена на име Лайла Съмърс.
Чувствах се тъжен и самотен, когато чух тихо почукване на вратата. Ако Кип искаше да попита може ли и той да спи в спалния чувал, щях да му отговоря с едно твърдо…
— Джейк — долетя иззад вратата женски глас, — буден ли си?
Аз и Криси седяхме на леглото, почти като невръстната двойка в отсрещната стая. Само че ако Кип си мислеше същите работи като мен, щях да го поставя под домашен арест за близките десетина години.
Криси изви дългата си шия и пусна облаче цигарен дим нагоре към вентилатора. Зарекох се да я накарам да ги откаже. Съвети на грижовния адвокат: край на пушенето, край на стрелбата.
Седяхме един до друг и разговаряхме. Тя ми разправяше какво харесва. Раци, картофена яхния с месо, Париж под дъжда, гмуркане из тропическите рифове. Да, и разходки по плажа с мъж, когото харесва. Разговаряхме за пиеси, за филми и дори за футбол. Тя разбираше играта сравнително добре и смяташе Трой Айкман за симпатяга. Лично аз винаги съм смятал нападателите за примадони, но Айкман поне търпи мъжки, като го ритнеш по кокалчето.
Поиграхме на думи и много се смяхме на измислиците си. После заговорихме за хората, минали през живота ни, и опознахме взаимно душевните си рани.
По някое време замълчах, а тя само ме гледаше.
— Какво? — попитах аз.
— Досега нито един мъж не ме е обичал.
Твърдението бе тъй нелепо, че аз се разсмях. Но лицето й ми подсказа, че говори сериозно.
— Трудно е за вярване — казах аз. — Дори невъзможно.
— О, купували са ми много неща, водили са ме къде ли не. Използваха ме и аз ги използвах. Но никога не са ме обичали.
И тя остави примамката да виси. Аз кръжах около въдицата, но не исках да клъвна.
— Но ти ме обичаш… нали, Джейк?
— Да — казах аз.
— Значи няма да се преструваш, че това е просто поредното дело?
— Няма. Не мога.