Тя посегна надолу, смъкна боксерките ми и аз ги ритах към отсрещния ъгъл. Плъзна длан по гърдите ми, към корема, към слабините. Бих толкова твърд, че ме болеше.
Целунахме се жадно, хапехме устни, смучехме, търсехме, намирахме. Ръцете ни изследваха, галеха, сграбчваха. Обгърнах с длан заоблената стегната гръд и стиснах връхчето с палец и показалец.
— По-силно, Джейк. Няма да се строши.
Стиснах, тя ахна и аз поех връхчето с устни като зряла червена череша. Ръката ми плъзна надолу по плоския й корем и откри горещата влага. Когато я докоснах, тя ахна отново, после ме сграбчи за тила и приближи устни до ухото ми.
— Люби ме, Джейк. Люби ме, моля те.
Гласът й бе натежал от копнеж, печал и непоносима страст. Звукът му отекна дълбоко в мен като басова струна. Исках да я прикрия със своя щит, да я опазя от всички беди, да я отнеса нейде, където никой не би могъл да й стори зло.
Тя протегна дългите си нозе и пак прошепна:
— Люби ме сега, Джейк.
Все същият отчаян копнеж.
Притиснах се плътно към нея. После се плъзнах по-надолу и тя бе отворена за мен, гореща и тръпнеща. Проникнах в нея, а тя се вкопчи в мен и ни понесе един и същ ритъм, телата ни се движеха бавно, безкрайно бавно. Оставих я да поведе и когато движения й се ускориха, тя захапа гърдите ми, заби нокти в гърба ми, после сграбчи главата ми с две ръце и заскуба косата. Задавеният й дъх изгаряше шията ми, изпълнен наполовина с болка, наполовина с безумна наслада. Ускорих ритъма, тласках все по-мощно и по-бързо, докато първо от нея, а сетне и от мен излетя глухо ръмжене, очите й се извъртяха и тя нададе тих, вълчи вой, после притисна китка в устата си и захапа с все сила, сякаш не понасяше да чуе собственото си удоволствие.
Аз затласках с удвоена сила, след миг свърших и тя ме обгърна още по-здраво. Останах да лежа така, притиснал лице към нейното докато усетих на устните си солена капка и разбрах, че сълзите й са се смесили с моите.
Плодовете на земята
— Чакай да видим дали съм те разбрал — каза Роберто Кондом. — Измъкнал си под гаранция някаква мацка, дето е обвинена в убийство, но аз — който само съм бил по една случайност около някаква мизерна кражба на плодове — аз, значи, трябва да седя в панделата.
— Ако не се отървеш, това ще ти е трета присъда и ставаш рецидивист — казах аз. — Цял живот на държавни разноски.
— Carajo!18
— Споделям чувствата ти.
— Това е, защото съм кубинец, нали, Джейк? Аз съм потиснато малцинство.
— Съжалявам, Роберто. В Маями си мнозинство.
Седяхме в миниатюрната адвокатска стаичка на областния затвор. На идване си бях проправил път с лакти през многоезична тълпа от майки, съпруги, приятелки и пищящи бебета. Горе мъжете висяха на решетките, а отдолу жените крещяха, че искат да им духат или да ги застрелят, жалваха се от неплатени наеми, забравени рождени дни и прочие домашни проблеми, които обикновено не се обсъждат на висок глас по улиците.
От стаичката продължавах да чувам крясъците им и дрънченето на железни врати. Зад решетките винаги ме хваща клаустрофобия, дори да имам пропуск за свободно излизане. От непрестанната шумотевица и металическия мирис на дезинфекция имах чувството, че клеча в нефтен варел, докато някои блъска отгоре с бейзболна бухалка.
— Дали пък да не поднесеш на съдията дребен подарък? — предложи Роберто.
— Не подкупвам съдии.
— Не ти говоря за подкуп. Един приятел може да му прати човешки череп с червено-черни мъниста и четиринайсет цента на дребно. Да го хване проказа.
— Я стига, Роберт. Трябва да вярваш повече в адвоката си.
— Вярвам само на brujeria19 и palo mayombre20.
— Ако ще съдията да хване вируса Ебола, ти пак ще си останеш на топло. Тъй че ме остави да действам, бива ли?
— Добре бе, ама не е честно. Първо на първо не са доказали нищо срещу мен. Nada21. Може би само навлизане в чужда собственост, което е гражданско провинение и толкоз. Как ще докажат, че съм взел плодовете? Може да са паднали в каросерията. Може би изобщо не е престъпление да събираш плодовете на тая земя, които принадлежат на всички Божии твари, нали така?
Страшно обичам клиентите да ме учат на адвокатска тактика.