Выбрать главу

— Ако щеш вярвай, но отидох на психоаналитик само за да разбера защо не ми пука. Карах уиндсърф, търчах по купони или просто се мотаех. Много пиех, спях до късно и се отдавах на забавления без никаква ясна цел. Бях бунтовник, без да съм наясно защо и исках да разбера.

Тя се позамисли и сръбна глътка сладко кафе.

— Безразличието ти може да е било защитен механизъм срещу провала. Всъщност си се вълнувал, но не си искал да го признаеш.

— Вярно. Щом го разбрах, поставих си цели и тръгнах по нов път.

— И вече не си припарвал при психиатър.

— Имаше и друг случай. Преди няколко години загина една жена. Жена, която обичах. Мислех, че съм можел да я спася, та трябваше да си изясня някои работи.

— Изясни ли си ги?

— Не. Още се чувствам виновен и сънувам кошмари. Както виждаш, знам това-онова за професията ти.

— Не е зле. С какво мога да ти услужа, Джейк?

— Чарли казва, че си изследвала възстановяването на потиснати спомени.

— Ай! Само не казвай, че имаш клиентка, която иска да съди роднина за изнасилване отпреди двайсет години.

— Де да беше избрала това — въздъхнах аз, после отпих от кафето.

Разказах й всичко, което знаех, като започнах от вечерта в бара, когато Криси застреля баща си, минах през записите на доктор Шийн от сеансите и не пропуснах да спомена за необяснимото прекъсване в касетата.

— Ще прегледам всичко — каза тя, — но отсега да знаеш, че съм скептична.

— За коя част от историята? — попитах аз.

— За всичко.

После тя ми обясни защо.

— Паметта не е подредена в спретнати папчици, чакащи някой да ги отвори като компютърни файлове. Човешката памет е лабилна, динамична и… — Мили потърси точната дума — … податлива на обработка.

— За психиатъра, искаш да кажеш.

— За всеки човек, имащ власт над пациента.

— А какво ще речеш за възстановяването на потиснати спомени?

— О, тия истории! — Тя презрително размаха ръка. — На Фройд дължим теорията, че всичките ни преживявания са складирани някъде в мозъка и само чакат да ги извадим на наяве чрез подходяща терапия. Естествено, дори и той си е променил мнението по въпроса. Огромен брой от пациентите му сякаш си спомняли ужасяващи сексуални насилия в детството. Първоначално Фройд приемал всичко за чиста монета. По-късно стигнал до извода, че това са така вречените сенчести спомени — фантазии, прикриващи първични желания. Други просто ги смятат за фалшиви спомени.

— А каква е истината?

Тя сви рамене.

— Кой знае? Но мога да ти кажа, че презирам онова бърникане напосоки из психиката, чрез което мнозина психоаналитици вадят така изречените потиснати спомени.

— Мили, съвсем се обърках. Срещу метода ли възразяваш, или срещу самата идея за потиснати спомени?

— О, спомените могат да бъдат потиснати и после възстановени, но прави ли ги това истински? Сигурна съм, че можеш да си припомниш много събития от своя живот, които са абсолютно неверни.

— Не те разбирам. Щом си ги спомням, значи са истински.

— Не е задължително. Можеш да се мъчиш да подредиш спомените като книги в библиотека. Но всички ние изграждаме собствени митове около онова, което смятаме за истина. Понякога прекаляваме. Хубавите дни от миналото стават още по-хубави, тежките още по-тежки. Лошите хора се превръщат в същински демони. А някои спомени може да се окажат просто мечти или сънища без никаква връзка с реалността.

Сигурно мислите ми се изписаха по лицето, защото Мили попита:

— Какво има?

— Прост си помислих с каква радост би те включил Ейб Соколов в списъка на свидетелите.

— Само че не може.

— Да, няма как, след като аз те наема.

— Виж какво, Джейк, не искам да ти съсипвам защитата, но трябва да знаеш истината.

— Точно затова дойдох тук.

— Добре. Щом е тъй, ще ти я кажа.

И тя ми разказа, че паметта прилича на черна дъска с много тебешири и много гъби. Каквото е написано последно, остава. Един свидетел на престъпление ще си го спомня по-различно — и погрешно, — след като прочете невярно описание във вестника. Според Мили имаше два вида истина.

— Историческата истина се е случила в действителност. Разказвателната истина е онова, което си спомняме. Има истински спомени с фалшиви подробности и фалшиви спомени с истински подробности.