— Защо Шийн е отразил употребата му в документите? — попитах аз.
Тя вдигна рамене.
— Ти си адвокатът. Сещай се сам.
— И тъй, Мили, какво ми казваш? Шийн тайно е упоил Криси, после й внушил спомени за насилие, което изобщо не се е случило?
— Питаш ме дали бих го потвърдила под клетва?
— Ще използвам правния термин. Какво можеш да кажеш в границите на разумната медицинска увереност?
Тя сви рамене.
— Дявол знае. Да ти кажа ли какво подозирам?
— Мисля, че го знам, Мили.
— Виж сега, с времето паметта избледнява и става по-услужлива на допълнителните сведения.
— Като например намеците на някой психотерапевт.
— Точно така. — Тя седна на ръба на бюрото. — Какво ще правиш със записите в съда?
— Не знам. Шийн не намеква, а направо притиска. Криси отрича да е била изнасилвана. После той изключва касетофона. Когато отново го включва, тя вече си спомня.
Мили Сантяго поклати глава.
— Само да предоставим записите и Соколов ще се развихри — продължих аз. — Вероятно ще предложи изобщо да не засяга въпроса за изнасилването, а ако съдията му откаже, с най-голямо удоволствие ще пусне касетите пред съдебните заседатели.
— Ези — губиш, тура — пак губиш. Доктор Шийн колкото ти помага, толкова ти пречи.
Сега бе мой ред стана и да закрача напред-назад.
— Лошото е, че се нуждая от Шийн. Изправен съм срещу обвинение в предумишлено убийство и нямам друга защита, освен онази, която ми даде той.
— Съжалявам — каза доктор Сантяго. — Не исках да ти подрязвам крилата.
— Няма нищо. Трябваше да знам истината.
— Може би някой друг психиатър ще подкрепи Шийн. Ако искаш мога да ти препоръчам двама-трима.
— Имаш предвид хора, дето да кажат каквото искам?
— Така се играе в съда, нали?
— Да, май си права. Неотдавна призовах на едно дело специалист по анализ на кървави петна. Прокурорът го разпитва и се прави на много печен: „Плати ли ви мистър Ласитър, за да излъжете пред съда?“ А свидетелят отговаря: „Не, той няма толкова пари.“
— Станал си малко циничен, а, Джейк?
— Да. Знаеш ли друго определение за експерт?
— Казвай.
— Квалифициран и умен радетел на всестранен анализ. Съкрати си го сама.
— Не ставай агресивен, Джейк, че ще ти препоръчам психотерапия.
— Извинявай. Винаги се изнервям като видя жена в беда.
— Жена?
— Жена ли рекох? Исках да кажа клиент.
В очите й заиграха лукави искрици.
— Аха…
— Мили, не се заяждай.
— Не ми разказа всичко, нали, Джейк.
За момент настана тишина, нарушавана само от бученето на климатика.
— Да, не ти казах всичко.
— Искаш ли един безплатен съвет?
— Слушам.
— Дай заден ход. Не се обвързвай емоционално. Там, накъдето си тръгнал, ще откриеш единствено болка.
— Знам. Не ми е за пръв път.
Тя приведе глава настрани и ме огледа.
— Искаш ли да поговорим за това? Безплатно.
Пред очите ми се мярна Сюзън Кориган, плаваща по очи насред басейна.
— И друг път съм губил клиент.
— Клиент ли?
— Жена. Мислех, че мога да й помогна, но се издъних.
Нова картина. Лайла Съмърс гледа към морето, после избухва експлозия и яхтата се разпада на части.
— Може и да поговорим някой път — промърморих аз.
— Когато речеш. Щом си приятел на Чарли Ригс, mi casa es su casa27.
Взех си куфарчето и станах.
— Благодаря, Мили. Прати ми сметката.
— Не бой се, ще ти я пратя. — Тя ме придружи до вратата. — А, Джейк, и още нещо.
Завъртях се.
— Да?
— Не казвам, че спомените не могат да бъдат потиснати и по-късно възстановени. Не е невъзможно. Но чрез внушение могат да се създават призрачни спомени, които да изглеждат така, сякаш са били потискани. Или пък да се вградят истински спомени в някаква друга рамка.
— Дявол да го вземе, Мили! Какво говориш? Какво с направил Шийн?
По лицето й се изписа съжаление, сякаш искаше да ми помогне, но не знаеше как.
— Може би Шийн е внушил на клиентката ти спомените за изнасилването.
— Да, вече и сам се сетих.