— Май тия приказки минават само на хора, дето знаят що е дълг.
— Майната ти — рече той, в случай че не съм го разбрал първия път.
Бях с черна фланелка на „Оукланд Рейдърс“, облечена наопаки, за да не лъщят номерата под лунната светлина. Наследство от един познат полузащитник — преди години си я забрави у дома след финала за купата, на който и двамата не бяхме канени. Губят ми се спомени, но ако не греша, онзи си тръгна с една блондинка, която уж беше дошла при мен, а за компенсация ми остави фланелката и няколко празни шишета от текила. Ето, затова ги мразя полузащитниците.
Роберто Кондом носеше армейско маскировъчно облекло, кубинките стягаха здраво крачолите на панталоните, а лицето му бе намазано с чернилка. Малко е прекалил, помислих си аз, но с този латиноамерикански чар би стоял много добре върху рекламен плакат на панамската армия.
Пълзяхме през кално поле, ухаещо цялото на зряло манго. Бях оставил олдсмобила край ресторантчето, а оттам нататък Роберто ме откара до фермата на Бърнхард с „Форд Таурус“.
— Наел си кола? — изненадах се аз.
— Не, взех я назаем.
— Какво?
— Работя на паркинга пред бар „Фланиган“, та реших…
— Паркингът пред „Фланиган“ е на самообслужване — прекъснах го аз.
— Да не мислиш, че туристите знаят? Стоя си отпред и щом някой излезе от колата, бягам да грабна ключовете.
— Не искат ли разписка?
— Давам използван билет за кино и най-често получавам новичка кола.
На изток почти пълната луна се мъчеше да изплува от тънък слой прелитащи облаци. Продължавахме да се придвижваме по метода, наречен от морските пехотинци високо пълзене — тоест на четири крака. Ситни комарчета бръмчаха около мен и нахлуваха в ноздрите ми. Из влажния нощен въздух се носеше смесеният аромат на плодородни градини. Пролазихме край един благоуханен храст бял джинджифил — баба му вика пеперудена лилия. Спомних си аромата на цветните гирлянди, които носеше Лайла Съмърс и Мауи. Малко по-нататък цъфнал храст див жасмин ни облъхна с омайно ухание.
— Cristo! Мирише като в погребално бюро — промърмори Роберто.
Самата земя излъчваше животворния дъх на прясна оран, а нощта ехтеше от песните на птици и щурци.
Изведнъж долових аромат на жена.
Или на парфюм.
Досущ като „Шанел № 5“.
— Усещаш ли миризмата? — попитах аз.
— Дървета иланг-иланг — обясни Роберто. — Засадени са около напоителния канал, значи наближаваме.
— Опияняващо. Никога не съм срещал дърво с такъв аромат.
— Джейк, трябва повече да общуваш с природата.
— Като теб, дето крадеш палми?
— Между другото — призна той.
На запад ярки мълнии играеха по тежките кълбести облаци над Евърглейдс. Блясъкът им се бореше със светлината на мощните лампи върху стълбове, стърчащи на всеки петдесетина метра. В нощта се чуваше птиче цвърчене, песен на щурци и непрестанното хленчене на Роберто Кондом.
— Божичко, Джейк, казвам ти, ако видя някой от онези въоръжени пазачи, ще напълня гащите.
— Трай, Роберто. Вече наближаваме.
Изведнъж отекна бучене, едно от грамадните водни съоръжения върху кулите заработи и ни обсипа със ситни пръски от стотина метра разстояние.
— Мамка му, сега и пневмония ще взема да хвана — оплака се Роберто.
Докато вървяхме към къщата, Роберто продължаваше да мрънка:
— Ако вземат да те лишат от адвокатски права, Джейк, къде оставам аз?
— Стига си се тревожил.
— Не искам някакъв тъпанар да ме защитава, ако се издъниш.
— Роберто, не е политически правилно като кубинец да проявяваш съмнение в американската съдебна система.
— Добре де, ама не искам да ме защитава някакъв си новоизлюпен abogado28. Искам теб, Джейк.
— Затова си ми любимият клиент, нищо че на два пъти загубихме — опитах се аз да върна комплимента.
След миг рязко вдигнах ръка и направих на Роберто знак да слуша.
— Чуваш ли нещо?
— Да, чувам съдията да ми отменя гаранцията.
— Вода. Течаща вода. — Надигнах се на едно коляно и видях пред хоризонта да се очертава нещо като далечна планина. — Ето и насипът около канала.
— Божичко, виж това!
Стреснат от гласа му, аз се завъртях, но не видях нищо, освен групичка ниски дървета.
— Сагови палми — каза Роберто. — Хитро ги е скрил в манговата градина. За двуметрова палма като нищо мога да изкарам една хилядарка. Растат само по един пръст на година.