— Какво не ми казваш?
— За кое?
— За водата. Какво знаеш за кладенците на Гай?
Тя пусна облаче дим и ме погледна озадачено.
— Нищо не знам. Той е фермер, има си кладенци. И какво?
— Ами строежът на голяма индустриална сграда в източния край на градините?
— Не знам. Какво общо има това с мен?
— Точно това се мъча да разбера. Разкажи ми за себе си, за Гай и доктор Шийн. Какви тайни има в миналото на брат ти?
— Откъде да знам? Аз работех в Европа. С Гай почти не се познаваме.
— Ами доктор Шийн? Има прекъсване в записа от сеанса, когато си възвръщаш спомените.
— Прекъсване ли?
— Да, сякаш касетофонът е бил изключен и после включен отново.
— Не помня такова нещо. Може да са потърсили Лари по телефона. Или ми е бил още една инжекция.
— Дали тогава не ти е казал какво да си спомниш, какво да говориш?
— Джейк, току-що ти казах, че не помня да е изключвал касетофона. Тогава, как да си спомня…
— Мислех, че под хипноза се помни всичко.
— Е, може и да не е така!
Вече беше ядосана. Понякога прибягвам към този трик. Предизвиквам клиентите. Ядосвам ги. Заставям ги да кажат истината. Обикновено е лесно. Но обикновено не се къпя в една вана с клиент, обвинен в убийство.
— Ами последният сеанс на четиринайсети юни? — попитах аз. — Ти казваш на Шийн, че си взела решение, което няма да му хареса. После той изключва касетофона и повече не го включва. Два дни по-късно ти стреля по баща си.
Тя изчака, макар че следващият въпрос бе очевиден.
— Какво беше решила?
Тя се позамисли, преди да отговори.
— Да прекратя терапията. Няма нищо лошо, нали? Искам да кажа, нали няма да попречи на защитата?
— Не, добре е.
Далеч по-добре, отколкото ако беше решила да поемеш ролята на съдия и палач едновременно, помислих си аз. А и звучи доста разумно, нали? Доктор Шийн едва ли би харесал решението й да прекрати терапията. Кой знаеше какво е казала всъщност в кабинета на своя психоаналитик зад спуснатите пердета? Исках да й повярвам. Но можех ли? С клиентите и любовниците няма избор — или им вярваш, или не.
Погледах я още малко, после попитах:
— И изобщо как ме избра?
Тя престана да рови из дрехите и се обърна.
— Защо ме разпитваш?
— Такава ми е работата.
— Тъй значи? И онова във ваната ли ти беше работа? Ще поискаш ли хонорар от Гай?
— Казах ти, че ще има проблеми, ако се обвържем.
— Не, ти си проблемът.
— Потрай още малко, моля те. Защо избра точно мен за защитник?
— Знаеш защо — въздъхна раздразнено тя. — Препоръча те Ръсти Маклийн.
— Отдавна се знаем с Ръсти, но никога не ми е пращал клиент, освен ако не иска да се отърве от някого. Защо точно сега? Защо точно теб?
— Не знам.
— Ръсти познава ли брат ги?
— Откъде да… Чакай, да! Ръсти ми каза, че Гай се е съгласил да ти плати хонорара.
— Кога? Преди заседанието за гаранцията ли?
— Да. Веднага след първата ни среща в затвора.
— Значи Ръсти е знаел преди мен. — Обърнах глава към нея и в гласа ми се надигна гняв. Бях ядосан на Гай Бърнхард, Лорънс Шийн и Ръсти Маклийн, а най-много на себе си, но навярно изглеждаше, че съм ядосан на Криси. — Какво още знае Ръсти?
Тя изглеждаше готова да се разплаче.
— Джейк, защо правиш това? Какво става?
— Не знам! Ето това става! Каня се да те защитавам от обвинение в убийство, а не знам истината. Знам, че Шийн и брат ти кроят нещо, но нямам представа какво.
Тя пристъпи към мен, оставяйки подир себе си димна завеса. Спря на една ръка разстояние.
— И мислиш, че аз знам?
— Не, мисля, че крият нещо от теб. Нещо, което не желаят да научиш. Но може да знаеш това-онова. Да си открила някаква дребна подробност.
— Ако знаех, щях да ти кажа. Джейк, мислиш ли, че бих те лъгала, след като станахме толкова близки?
Сърцето ми казваше не, но главата ми не беше толкова сигурна.
— Не знам.
Тя ме зашлеви. С всичка сила.
— Мръсник! Току-що ти казах, че те обичам. Мислиш ли, че ми е било лесно? Не само делото, ами и мен не познаваш!