— Тогава кажи ми. Криси, Бог ми е свидетел, че те обичам… от все сърце. Искам да бъда с теб, но не мога да оставя това да пречи на защитата. Разкажи ми всичко.
— Разказах ти. Баща ми ме изнасили, когато бях на единайсет години, аз потиснах спомените. Когато си ги възвърнах, омразата беше непоносима. Убих го, Джейк. Убих го заради онова, което ми стори. Това е истината.
— Тогава ще загубим.
Ръсти Маклийн не ме забеляза да се задавам по тротоара към откритото кафене. Ако си носех чантичка с пистолет, можех да го надупча, преди да усети. Но вместо това заобиколих някаква сервитьорка с обици и конска опашка и застанах право пред Ръсти. Той седеше с две млади жени — една луничава и червенокоса, другата синеока и руса. Албумите им лежаха разгънати върху масата, претъпкани с големи лъскави фотографии. И двете бяха високи, млади и току-що изкъпани. Почти не бяха докоснали салатите си.
Когато най-сетне ме забеляза, Ръсти се усмихна широко, усмихна се и леко кимна първо към едната, после към другата.
— Сядай, Джейк. Да направим карето.
Не седнах на свободния стол. Сграбчих Ръсти за хавайската риза и с едно дръпване го вдигнах на крака. От няколко поколения рибари съм наследил яки ръце и китки, тъй че без усилие отлепих от земята подметките на бившия си съотборник. Нападателите може да бягат като антилопи, но нямат солидни кости.
— Джейк! — Усмивката застина на устните му. — Обичам те, но не чак толкова, че да те целувам.
Изблъсках го назад, докато гърбът му опря в бара. После се приведох, за да окажа известен натиск върху гръбнака.
— Много обич ми се събра днес, Ръсти. И ти, и Криси.
— Хей, боли ме. Имам изместен диск. Помниш ли, заради него пропуснах мача в Питсбърг.
— Пропусна, защото имаше махмурлук и температурата беше петнайсет под нулата.
— Слушай, Джейк, не знам за какво си се разбеснял. Да не чукаш някое от онези сладурчета? Коя, Трейси ли? С нея имам чисто делови отношения. Само кажи, и малкия ще си кротува в гащите.
— Млъквай, Ръсти.
Той млъкна.
— Разкажи ми за Гай Бърнхард.
— Какво точно?
— Негова ли беше идеята да ме наеме или твоя?
Ръсти не отговори, затова го притиснах още малко на бара. Той размаха ръце и една празна чаша от коктейл се строши на пода. Двама келнери ме изгледаха, но не посмяха да се приближат.
— Негова беше. И какво?
— Кога те потърси?
— Същата вечер. Някъде към два след полунощ. Каза, че баща му се гътнал в болницата. Знаеше, че съм агент на Криси, знаеше, че съм и свидетел. Има приятели в полицията. Беше видял рапорта на отдел „Убийства“. Както и да е, попита ме дали те познавам, по-точно дали познавам онзи тип от табуретка номер три според полицейския доклад. Казах му, че сме като братя.
Леко разхлабих хватката.
— Попита ме дали си добър адвокат — продължаваше Ръсти, — а аз му казах, че си най-добри адвокат, който някога е играл за „Делфините“. По-добър и от Буониконти, макар че на игрището него го биваше повече. Тогава той рече: „Наеми го.“ Обеща да плати сметката и с това приключихме.
— Защо не ми каза?
— Гай рече, че било по-добре да си мълчим по делови и лични причини. Например жена му нямало да разбере защо помага на заварената си сестра и тъй нататък.
Огледах бившия си съотборник и го пуснах.
Като братя?
Не, Ръсти беше прекалено самовлюбен, за да бъде чийто и да било брат. Никога в отбора за него имаше две мнения. Половината момчета не го обичаха; останалите направо го мразеха. Вярно, двамата с Ръсти бяхме пили и ходили по жени. Бяхме празнували победи и оплаквали поражения, но не бяхме истински приятели, камо ли братя. Просто навремето съдбата ни събра в един окоп.
Но онази война бе свършила. Сегашната едва започваше.
Обезсоляване
Ето как си счупих китката.
За втори път.
Първия път проявих глупостта да замахна с юмрук срещу главата на един шкембест полузащитник от „Нотр Дам“. След като половината мач се бяхме псували в адския студ, той понечи да ме ритне в коляното, което и без това едва се крепеше след операцията. Аз отскочих и го халосах с всичка сила точно там, където му беше най-здравото място — по главата. Докарах си гипсирана китка и наказателен удар, а след това и изгонване, задето обвиних майката на съдията в някои извратени деяния. Подир този случай дълго седях на самото крайче на резервната скамейка. Ако мръднех още малко щях да се озова в другия щат.