Втория път беше, след като се разделих с Ръсти Маклийн. Стоях във фоайето на Областната комисия по строителството и надничах през плексигласово гише. Гишетата са три и не знам дали са бронирани, но определено би трябвало да бъдат, за да опазят разхайтените и немарливи чиновници от разярените данъкоплатци.
На моето гише нямаше никого. Както впрочем и на другите две.
На два-три метра навътре трима чиновници седяха зад бюрата си и успешно се правеха, че не забелязват широкоплещестия данъкоплатец пред гишето, който за техен късмет не беше въоръжен.
— Здравейте — изгуках аз на грамадната негърка, седнала в средата, точно срещу моето гише.
Изглеждаше около трийсетгодишна, беше облечена в оранжева хавайска рокли и крепеше на рамото си телефонна слушалка. В момента обявяваше на всеослушание, че ако Спайк не си разкара мързеливия дрипав задник от дома й до шест вечерта, ще го хване за непрокопсания въшлив врат и ще го замъкне чак в Евърглейдс за храна на алигаторите.
Насочих вниманието си към дясното гише. Зад бюрото някакъв латиноамериканец на средна възраст пиеше кубинско кафе от миниатюрна картонена чашка. Беше облечен с мръснобяла гуаябера30 и рошавата му брада определено се нуждаеше от подкастряне. Може и да имаше някаква работа на бюрото си, но аз поне не виждах такова нещо. Почти цялото работно пространство беше заето от огромна кутия със сладкиши.
— Hola!31 — подвикнах аз.
— Estoy en mi hora de descanso32 — рече той.
— Сега? Часът е девет и десет. Току-що си започнал работа.
Той захапа една петифура и по бралата му протече крем.
— No hablo angles33.
— Тъй ли? Значи нищо няма да разбереш, ако ти кажа, че страшно мязаш на Фидел Кастро.
— Майната ти — ядоса се той.
Мръднах наляво и надникнах през третото гише. Бял хлапак на около деветнайсет години беше вирнал крака върху куп кашони. Седеше със затворени очи, слушаше уокмен и краката му потрепваха в такт с някаква незнайна, но явно много шумна музика.
— Хей, ти! — викнах аз.
Той не ме чу.
— Ти! — опитах отново аз. — Малоумното хлапе! Събули се!
Никакъв резултат.
Изпитвах известна гордост от факта, че безразличието на нашите обществени служители е разпределено поравно и безпристрастно между различните раси. Гордеех се също така, че тези добре платени, слабо натоварени и осигурени с бъдеща пенсия бюрократи могат да киснат тук благодарение на данъкоплатци като вашия покорен слуга.
И тъй като все още копнеех за нечие внимание, аз стоварих силен юмрук върху плексигласовото гише.
Много силен.
Десен прав.
Който вдигна страхотна дандания.
Латиноамериканецът си разля кафето, негърката изтърва телефона, а бялото хлапе открехна очи.
Гишето не се пропука, но третата кост на китката ми излезе по-слаба.
— Хей, глупчо! Унищожаването на общинска собственост е престъпление — изрече негърката с отегчен глас, който подсказваше, че не й е за пръв път. — Ще викна ченгето.
Аз подскачах на един крак с юмрук под мишницата и се мъчех да укротя болката.
— Единственият път, когато ме арестуваха — отвърнах аз, кривейки лице, — беше поради сбъркана самоличност.
И тъй като тя ме изгледа с недоумение, побързах да поясня.
— Отде да знам, че онзи, дето го халосах, бил полицай.
— Не разбирам, Кармоди — казах аз, ровейки из купища архитектурни планове и разрешителни за строеж. — Трябва да е тук.
— Не ставай глупчо — отвърна Кармоди Джоунс.
С грамадната негърка вече бяхме на ти. Аз я наричах Кармоди, а тя ми викаше глупчо.
Тя прелисти една папка.
— Онази ферма е обявена за обособена данъчна област. Формативно погледнато, представлява едва ли не малко градче. Също като Дисни Уърлд. С право за самостоятелен строеж на пътища и канализация.
— И сгради — добавих аз, мислейки за грамадния строеж край напоителния канал. — Кога точно Гай Бърнхард е успял да се уреди за обособена данъчна област?
— На дванайсети ноември миналата година — каза тя и извади грамота със синя рамка и златен печат. — Решение и специална наредба от областната управа. Гласувано с единодушие. Препоръчано от Комисията по строителството, Отдела за защита на околната среда, Комитета по планиране и Областната служба за земеразделяне. Прието като отделна точка в края на заседанието. Никакви спорове, никакви възражения.