— И никаква гласност — добавих аз, надничайки в папката. Дясната ми ръка беше пъхната в найлонова торбичка с лед, осигурен от любезната Кармоди. Зачетох на глас: — „Тъй като местната корпорация «Ферми Бърнхард» възнамерява да изпълни и занапред обществената си дейност, като осигурява вода както за себе си, така и за други потребители, включително област Дейд; тъй като корпорация «Ферми Бърнхард» гарантира изпълнението на тази дейност самостоятелно, без използване на обществени средства; тъй като Южна Флорида се намира под непосредствена заплаха от засушаване и недостиг на водни ресурси; и тъй като корпорация «Ферми Бърнхард» гарантира прилагането на най-модерни технологии за обезсоляване…“
Обезсоляване. Това беше нещо ново. И адски объркващо. Най-напред Гай Бърнхард съсипва съседите си, като изсмуква кладенците им до дъно. А сега се кани да превърне солената вода в злато.
— Обезсоляване — каза Чарли Ригс.
— Значи ще помпа солена вода от океана и ще я пречиства? — попитах аз.
— По-вероятно е да вади вода от замърсените подпочвени слоеве.
Чарли Ригс знае почти всичко, което си струва да се знае на този свят, плюс значителна част от онова, което не си струва.
— Съгласен съм — каза Харисън Бейкър и засука мустак.
Намирах се в присъствието на двама стари умници, без да броим баба, заета в момента да пълни големи буркани с бистра течност, която едва ли идваше от подпочвените слоеве. Седяхме на верандата пред старата й къщичка в Исламорада. Слънцето залязвате над залива, палмовите вейки плющяха по тенекиения покрив и всички бяхме малко разпалени от пиячката, която само подклаждаше жегата на юлския тропически ден.
— Солената вода е прекалено скъпа за обработка — продължи Бейкър. — Такова нещо се прави само когато няма друг избор. Да речем на пустинни острови и тъй нататък.
— А след това възникна въпросът за отпадъчните соли и тяхното отстраняване — добави Чарли Ригс.
— Съвършено вярно — кача Бейкър, отпивайки глътка от бабиното домашно уиски. — Произвеждаш ли по петдесет милиона литра вода на ден, изведнъж ти се струпват на главата един милион килограма сол. Не можеш да я зарежеш на купчина, защото ще замърси подпочвените води. Не можеш да я и хвърлиш в океана, защото ще унищожи всичко живо на стотици километри наоколо.
Той млъкна и очите му се насълзиха. Или жалеше за загиващите корали, или бабината скоросмъртница го беше подпалила здравата.
— Но при новите технологии — обади се Чарли Ригс, — щом намериш първоначален капитал за строителство, вероятно можеш да обработваш замърсена подпочвена вода много по-евтино от океанската. А и се отделя по-малко сол.
Бейкър кимна.
— Методът чрез обратната осмоза е най-добър.
Чарли отпи от буркана и не възрази.
Зададох няколко въпроса. Узнах, че осмозата и дестилацията отделят водата от солта, докато електролизата и йонизацията отделят солта от водата. Най-просто казано, заяви Чарли Ригс, който ме стрелна със съчувствен поглед, за осмозата трябват само малко филтри и много електричество. И много, много големи количества замърсена вода.
Бейкър вече ми бе обяснил, че питейната вода идва от Бискайския водоносен слой — шуплести скали, разположени на съвсем малка дълбочина. Задълбаеш ли по-надолу, натъкваш се на пласт утаечни породи, дебел около двеста метра. Под него има още един слой съдържащ замърсена, силно минерализирана вода, която не става за пиене, ако не се пречисти.
— Някои градове го правят — обърна се Бейкър към мен, — не и частни фирми. Във всеки случай не с такава грамадна инсталация, каквато описваш.
— И какво ще прави Гай Бърнхард с толкова много вода? — попита Чарли Ригс.
Естествено знаех отговора, но баба се оказа по-бърза.
— Ако има грам мозък в главата — отвърна тя, — ще я продава.
А съм мъж
Не казах на Криси Бърнхард къде отиваме. Не исках да позвъни на доктор Шийн или на някой друг, който да я посъветва какво да прави.
Например да вземе хапче за повишаване на кръвното налягане.
Предполагах, че не знае другите трикове, измислени от мошениците. Хапане на езика. Гвоздей в обувката.
Точно затова не бях откровен с нея. Защото се боях, че тя не е откровена с мен.