— Вярно. Няма друг баща за убиване.
— Чарли, толкова години си работил за обвинението, че вече нямаш усет за честна игра. Станал си копой на прокуратурата.
— Копой ли? — Той изръмжа и замахна с лулата на среща ми. — Просто съм обективен, а ти не си.
— Естествено, че не съм! — Сега бе мой ред да повиша глас — Аз съм адвокат на Кристина Бърнхард, неин защитник срещу могъщата сила на прокуратурата и срещу всеки друг, решил да й причини зло.
— А какво заслужава според теб? Условил присъда, порицание, общественополезен труд?
Вдигнах рамене, сякаш исках да кажа: „Защо не?“
— Погледни истината в очите, Джейк. Захванал си се с процес за убийство, и то загубен от самото начало.
— Не ме подценявай, Чарли.
— Никога не съм те подценявал. Просто си мисля, че понякога не усещаш как навлизаш в зоната на сблъсъка.
Дъвчех зад бюрото сандвич с кюфте и салата, когато моята секретарка Синди влезе, намуси се и пъхна пръст в оранжевите си къдрици.
— Ако не хванеш рак от нитратите и бензопирена, сто на сто ще се гътнеш от пестицидите и тежките метали.
— Какво? — сепнах се аз и изръсих капка мазнина върху разгърнатата папка с иск за телесни повреди.
— Тази отвратителна мазна животинска плът, която ядеш, ще те убие. Излишъкът от белтъчини ще доведе до бъбречна недостатъчност, а антибиотиците в крайна сметка понижават съпротивата срещу инфекции.
— Добър апетит — рекох аз и протегнах мазния сандвич към нея.
— Знаеш ли, че производството на храни от животински произход изразходва двайсет процента от енергийните ни запаси? Знаеш ли, че седемдесет и пет процента от водата ни отива за отглеждане на добитък?
— И одобрявам това до последната капка. — Оригнах се. — Откъде ги вадиш тия проценти?
— От дружество „Вега“ — каза тя и се тръшна на едно от двете креела за клиенти, върху чиито подлакътници бяха оставиш отпечатъците си множество потни длани.
О, вегетарианците. Никакви животински храни, включително млечни продукти, яйца и мед. Представях си ти като шайка мършави откачалки, които преживят водорасли и вдигат аларма срещу нормалните човешки потребности от бифтеци или омари.
— Какво имаш за мен? — попитах аз.
Синди прегледа бележника си.
— Роберто Кондом е в чакалнята — каза тя с приглушен смях. — Толкова правни услуги му вършиш, че се чудя защо не го уредиш и с една смяна на името.
— Не ти ли харесва Роберто?
Тя сбръчка носле. В днешно време хората просто нямат чувство за хумор.
— Както и да е, размърдай се — нареди Синди. — В три имаш среща с Ръсти Маклийн в дома му. В пет с Кристина Бърнхард, в дома й.
— Много смешно, Синди.
В момента домът на Криси се намираше в женския затвор, където я държаха без гаранция. Поне засега.
— Боби, изглеждаш страхотно!
— No se1. Джейк. Тоя път искат да ми лепнат ефективна присъда.
— Какво? Пак ли те спипаха да ловиш омари?
Моят клиент ме погледна обидено.
— Джейк, mi amigo2, освобождавах ги от капаните. Не помниш ли как ме защити последния път? — И той леко повиши глас, имитирайки доста успешно част от пламенната ми заключителна реч. — Роберто Кондом, защитник на околната среда, приятел на флората и фауната, на млекопитаещите и членестоногите.
— Можехме и да спечелим — напомних му аз, — ако онези от морския патрул не бяха открили в камионетката ти сандъци с лед и триста бройки умъртвени омари.
Роберто сви рамене. Такъв е животът. Той беше на около трийсет и пет години, мършав като тореадор, със зализана назад черна коса, тънки мустачки и дълги бакенбарди, напомнящи ятагани. Обикновен носеше бледосиня риза с широки ръкави и бели ленени панталони. Макар че приличаше на жиголо от архивен филм, истинската му стихия не бяха хотелските фоайета, а блатата.
Като крадец Роберто имаше много тясна especialidad3 кражби на живи животни. И с пръст не докосваше чужда кола, но отмъкваше говеда от фермите край Окала. Не посягаше на чужди пари, но веднъж се вмъкна в магазин за домашни любимци и обра всички тропически рибки. Събираше нелегално яйца от морски костенурки, за които някои botanicas4 в Малката Хавана плащаха по сто долара на парче, защото се смяташе, че възстановяват мъжката сила; крадеше редки орхидеи от резервата Факахачи и малки щраусчета от Сафари Парк. В момента на краката му имаше ботуши от щраусова кожа, които вървят по около хиляда долара чифта. Освен ако донесеш на обущаря готов материал.