Къщичката ми в Саут Гроув е изградена от блокове коралова скала и е устояла на всички урагани от 1926 година насам. Ако и тя рухне, значи в цялата област не е останал камък върху камък. Само не си правете майтап, че идеята не е чак толкова лоша.
През лятото югоизточните ветрове са прекалено слаби за уиндсърф, особено ако тежиш малко повече от балерина. На няколко пъти ходих със сърфа до Кий Бискейн в края на бурите, но никога не се чувствам спокоен върху водата с петметрова мачта, която може да служи и за гръмоотвод.
Един августовски ден се носех под поройния дъжд по оловносините води край Вирджиния Кий. Бях надянал ремъците и опъвайки с цяла тежест платното, се наслаждавах на скоростта и на солените пръски откъм близкия риф. До мен плуваше грамаден атлантически скат, напомнящ някакво праисторическо чудовище. Широките му плавници трептяха като криле и стремително го тласкаха напред само на педя под повърхността. Проследих го с поглед, докато изчезна под пенестите вълни.
Спомних си как преди няколко години сбърках маневрата при завой и се изтърсих във водата до сърфа. Докато се мъчех да изправя платното, ръката ми пламна. Или поне така ми се стори, когато около китката ми се омота бодливата опашка на южен скат. От отровното жило си нося и до днес белег като широка гривна.
Акулите също са голяма напаст. Излезеш ли по-надалеч от брега, непременно ще видиш няколко. Туристическите агенции не ги рекламират, но тигровите акули, лимоновите акули и разни техни братовчедки ловуват на цели ята само на двеста-триста метра от нашите плажове. Отдавна плувам и карам сърф край Маями Бийч, но и до днес ми се свива сърцето, когато зърна акула под себе си само на метър и половина дълбочина.
При такова гъмжило от морски твари — баракуди, акули, мурени, медузи, португалски галери, морски таралежи и отровни корали — е истинско чудо, че болниците не са претъпкани с туристи.
Този ден, докато скатът минаваше покрай мен и изчезваше сред необятното смъртоносно море, аз се замислих за другите опасни твари в моя живот. Гай Бърнхард плащаше редовно сметките, обаждаше ми се да дава съвети по делото и изобщо помагаше по всякакъв начин, само дето не ми пращаше картинки с усмихнати човечета. Доктор Шийн отговаряше на всичките ми въпроси, възникнали в хода на подготовката. Имах чувството, че чака с нетърпение да потвърди пред съда потиснатите спомени на Криси, както и вероятността да не е била на себе си в момента, когато дърпа спусъка — на три пъти. Криси не благоволяваше да разговаря с мен, освен по официални въпроси около случая. Личната връзка бе приключила след проверката с детектора на лъжата.
— Никога не съм се чувствала тъй жестоко предадена — каза тя, докато седяхме един срещу друг в кабинета ми, разделени с планина от документи и бездна от наранени чувства.
Стори ми се малко пресилено, особено за жена, която твърдеше, че е била изнасилена от баща си. Но кой бях аз, та да й казвам какво да изпитва?
Тони Куевас се обади да ми съобщи онова, което вече знаех. Криси бе издържала проверката.
— Значи баща й наистина я е изнасилил — казах аз.
— Така мисли тя — уточни Тони. — Спомня си го.
Добре, значи не лъжеше. Но спомените могат и да грешат. Спомнях си всичко, което ми бе казала доктор Мили Сантяго. Всъщност… дали наистина беше всичко?
Денем се подготвях за делото — разговарях със свидетели, събирах кашони с веществени доказателства, разпитвах ченгета, очевидци, санитари, лекари, сестри и помощника на съдебния лекар. Нощем скитах из Коконът Гроув, като избягвах Кокоуок, където гъмжеше от хлапаци, туристи и разни чудаци с питони около врата или папагали на рамото. Навремето правех какво ли не, за да привличам жените, но в никакъв случаи не бих рискувал да ме удуши змия или някаква птица да ми цвъка по ризата. Ходех в „Таурус“ — единствения местен бар, който е по-стар от мен. Сред един свят, препълнен с мексиканска кухня и капучино, „Таурус“ е блажено островче на бирата и хамбургерите, затова си го харесвах. Пиех по две бири, правех някоя и друга партия стрелички на вътрешното дворче, подхвърлях безобидни лъжи на жените и през цялото време се чудех какво става. Плувах през бурния прибой на предстоящото дело, а не ме напускаше мъчителното предчувствие, че тепърва ще зърна на дъното спотаена акула.