— Това все пак не е като да те измамя да извършиш предумишлено убийство. — Видях яростния и поглед и добавих: — Ако наистина са те измамили.
— Мръсник! Как можеш да ме защитаваш, щом не ми вярваш?
— Правя го всеки ден. Такава ми е работата.
— Не искам да бъде така — каза тя по-скоро тъжно, отколкото гневно.
— Чудесно. Ще поискам от съдията разрешение да се оттегля. Ако той се съгласи, ще получиш отсрочка. Може би някой друг адвокат ще измисли как…
— Не! Искам теб. Вярвам ти, макар че не е взаимно.
— Не знам как да водя делото. Не знам как да победя.
— Не променяй нищо. Пусни касетите. Ще кажа на заседателите, че съм го планирала и пак бих постъпила по същия начин. Нека Шийн каже, че съм се готвила да убия татко. Да кажем истината.
— Истината?
Идеята бе тъй нелепа, че се разсмях.
— Нали това искаше? Нали за това настояваше с онзи праведен глас? Добре, мистър праведник. Дай да яхнем истината, пък където ни отведе.
Аз поклатих тъжно глава.
— Понякога истината не помага.
Исках себе си
Седях в мекото кресло пред бюрото на съдията Майрън Стангър. Прясно избръснат, с още влажна коса, опакован в скромен сив костюм, бяла риза и винена вратовръзка, аз почти приличах на адвокат, макар че вратът ми изхвръкваше от яката. Ейб Соколов седеше на съседното кресло и погребалният черен костюм подчертаваше жълтеникавия му тен. До съдията една млада жена се бе навела над стенографския апарат, очаквайки да чуе бисери на юридическата мъдрост или поне що-годе грамотен английски, какъвто понякога се говори в съдийските кабинети.
На дивана зад нас, под безброй рамки с дипломи и грамоти на негова чест, седеше Криси със скромно събрани крака. Беше облечена с черно костюмче и бяла копринена блуза — точно както в една телевизионна реклама, където играеше делова жена, страдаща от газове.
— Дай да се разберем, Джейк — каза съдията Стангър. — Сега кандидатите за съдебни заседатели киснат в съдебната зала, а ти искаш да се оттеглиш от делото.
— Точно така, ваша чест.
— И няма да изложиш причините за молбата си?
— Не мога, ваша чест, ще застраша защитата на клиентката си.
Съдията опипа закопчалката на дървена кутия за пури, заемаща централно място върху бюрото му. Дойдеше ли Коледа, добросърдечните адвокати го затрупваха с контрабандни кубински пури.
— Това не е достатъчно, Джейк.
— Мога само да кажа, че аз и клиентката ми имаме непреодолими противоречия относно защитата.
— Абе, Джейк, аз и жена ми имаме непреодолими противоречия вече трийсет години, но още никой от двама ни не си е плюл на петите.
Ейб едва удържа усмивката си. Страшно обичаше да ме гледа да се гърча.
— Не е в интерес на клиентката ми да остана неин защитник — възразих аз.
— Тъй ли?
Съдията свали очилата от топчестия си нос и погледна към Криси Бърнхард. Някога Майрън Стангър бе работил като адвокат на нещастните случаи към Югоизточната железопътна компания, която имаше неприятния навик да наема машинисти, страдащи от алкохолизъм и цветна слепота. След трийсет и пет години ровене из всевъзможни железопътни катастрофи Стангър помоли губернатора за назначение за съдия и молбата му беше изпълнена, тъй като отдавна набираше средства за Демократическата партия. Адвокатите го харесваха, защото ги оставяше да си вършат работата, без много да им се меси.
— Вие как мислите, мис Бърнхард? — попита Стангър. — По-добре ли ще ви е с нов адвокат?
Криси сякаш се нацупи, но може би просто така си изглеждаше.
— Не, ваша чест. Искам мистър Ласитър. Не си представям някой друг да ме защитава.
— Е, това беше — обърна се съдията към секретарката. — Молбата се отхвърля. Има ли още нещо, преди да изберем заседателите?
— Защитата моли за отлагане на делото — казах аз. — Изникнаха нови доказателства, с които нямах възможност да се запозна напълно.
Съдията се навъси.
— Май хич не ти се захваща с това дело, а, Джейк? — Без да чака отговор той се обърна към Соколов. — Какво казва прокуратурата?
— Не знам какво толкова ново може да има — отвърна Соколов с усмивка на баракуда. — Няма съмнения относно самоличността на извършителя. Мистър Ласитър разполагаше с няколко месеца за подготовка на своята психологическа алабалистика и…