Выбрать главу

Роберто презираше криминалните престъпления, особено търговията с наркотици. Така го бях отървал преди време, когато вкара нелегално в страната седемстотин питона, а неговият партньор му погоди голям номер: натъпка ги с кондоми — да бе, майтап и половина, — пълни с кокаин. Преди змиите да напуснат Богота, някой напъхал пакетите в анусите им и след това ги зашил — без съмнение трудна работа, макар че досега не съм я срещал в обявите за търсене на работна ръка. Когато на митницата спипаха змиите и откриха от какъв запек страдат, Роберто бе обвинен в контрабанда на наркотици и жестокост към животните. На процеса той се яви с любимата си двуметрова боа Бозо около шията и заяви, че обича змиите и никога не би им причинил зло. Съдебните заседатели отсъстваха само двайсет минути, после го пуснаха да си върви. За Коледа Роберто ми подари яке от змийска кожа, която изглеждаше някак позната, но чак след няколко месеца забелязах, че Бозо се е изгубил.

— Какво е, щом не са омари? — попитах аз. — Раци, сюнгери, морски звезди, щъркели? Да не си крал живи корали от резервата Пенекамп?

— Джейк! — възкликна той още по-обидено. После опипа огърлицата си от алигаторски зъби и аз разбрах.

— Алигатори! Бракониерствал си из Евърглейдс.

— Chingate!5 Не съм бракониер. Имам си разрешително.

— За шест алигатора на сезон.

— Шест! — изсумтя той. — Как да си изкарам хляба с шест бройки? За една кожа взимам двеста долара, а после разните лъскави магазини в Бар Харбър продават чантичките двайсет пъти по-скъпо.

— Така е, няма правда на тоя свят.

— Verdad6. Дори да простреляш голям кайман право в окото, часове наред ти се мята из лодката. За да го убиеш, трябва да му натъпчеш тел в гръбнака, а след това газиш до колене в крокодилски лайна.

— Ако ще ме каниш на следващия си лов, забрави!

— Просто ти казвам, че на трудовия човек като мен хич не му е леко.

— Добре де, значи си пролетарий. С колко кожи те спипаха?

— Solamente7 петдесет и седем.

— Божичко, ти си бил сериен бракониер.

— Ами, има-няма три дни работа. По това време на годината би трябвало да ги докарам до сто. Чудна работа, ще знаеш. От шест месеца насам блатата непрекъснато спадат.

— Много ясно, че спадат. Сега сме в края на сухия сезон. Изчакай още няколко седмици и ще ти втръсне от дъжд.

— Да, ама тая година сухият сезон не беше чак толкова сух. Има нещо мътно, казвам ти. Алигаторските леговища са пресъхнали. Гладуват, горките, щото рядко се мяркат костенурки и патици, а пък риболовът отиде по дяволите. Обадих се в Службата по водните ресурси и се представих за един от ония смахнат еколози. Рекоха, че щели да проверят, ама нали ги знаеш чиновниците.

Прибрах информацията в едно от затънтените кътчета на паметта си, като се питах дали ще можем да я използваме. Както винаги Роберто бе с една крачка пред мен.

— Та си мислех, Джейк, може пък да съм правил услуга на животинките.

— Като ги гърмиш с карабина в очите ли?

— По-добре, отколкото да пукнат от глад, verdad? Естествен подбор, оцеляване на най-силните. В известен смисъл аз съм мечтател, изпреварил своето време.

Спомних си думите на Чарли за случая с Криси.

— И какво искаш сега, Боби? Условил присъда, порицание или общественополезен труд?

— Не, мамка му! Аз съм герой, по дяволите. Медал трябва да ми дадат.

Скули и акули

— Мо-Са-Би — изрече Ръсти Маклийн, натъртвайки на всяка сричка. — „Модели от Саут Бийч“. Хитро измислено, нали?

— Хитро е — съгласих се аз.

Седяхме и кабинета му на третия етаж над Оушън драйв. Сградата беше от трийсетте години, но фасадата бе боядисана в морскозелено с бледорозови ивици. Над прозорците имаше сгъваеми сенници, а по стените на фоайето висяха каменни фризове на тема риба-меч.

В кабинета на Ръсти стените бяха украсени по-скромно с корици на списания, които не помнех да съм разлиствал: „Мондо“ „Грация“, „Еспри“. „Вог“ и „Ел“. На всяка корица имаше хубава млада жена с модни парцалки и деколте, способно да привлече дори човек, който и хабер си няма от мода.

вернуться

5

Майната ти (исп.). — Б.пр.

вернуться

6

Истина (исп.). — Б.пр.

вернуться

7

Само (исп.). — Б.пр.