Подборът ни отне цял ден. Накрая съдията Стангър изчете обичайната реч, като предупреди заседателите да не обсъждат делото помежду си или с когото и да било. Всички кимнаха мъдро. Бяха чували тия приказки по телевизията хиляди пъти. В нашия съд на това му викахме просто конското.
Станах и се поклоних леко, опитвайки се да надникна в очите на заседателите, докато напускат залата. Щях да го правя при всяка почивка до края на делото. Някои ме поглеждаха, други не.
После хванах за ръка Криси Бърнхард и я изведох от залата. Сега ми трябваше едно питие, спокоен сън и съдебна стратегия. В краен случай бих се задоволил с две от трите.
Криси, Криси, Криси
На сутринта съдията Стангър започна с първоначалните инструкции и всички заседатели се приведоха напред, слушайки най-усърдно. Такива са отначало. Напрегнати, нетърпеливи да изпълнят дълга си. След като свикнат с обстановката, а адвокатите вземат да им досаждат с еднообразни въпроси и шумни възражения, заседателите почват да се разсейват или направо да дремят. Понякога си ги представям като герои от комиксите, с облачета над главите, в които има картинки на риболов или еротични сцени. Защо не?
Лично аз си мисля точно такива работи, докато Ейб Соколов се пъчи пред заседателската ложа или съдията повтаря безконечните си наставления.
— Само по себе си обвинението не е доказателство — говореше Стангър — и не бива да го приемате като признак за вина.
Той обясни на заседателите, че не бива да смятат обвиняемия за виновен, ако откаже да даде показания. Това е стандартна инструкция и аз често се възползвам от нея, защото с показанията си мнозина обвиняеми само оплескват още повече работата. На едно от първите ми дела като обществен защитник прокурорът попита клиента ми:
— Как тъй твърдите, че сте невинен, когато петима души твърдят под клетва, че са ви видели да крадете часовник?
— И какво от това? — отвърна праведният ми клиент. — Аз пък мога да доведа сто души, дето не са видели как го откраднах.
Когато клиентът мълчи, обвинението няма право да коментира отказа му да даде показания, а след заключителната реч съдията още веднъж напомня за Петата поправка към Конституцията35. И все пак се чудя какво ли си мислят заседателите. Макар че не го обсъждат дали не си казват: „Бас държа, че ако аз бях невинен, щях да туря ръка върху Светото писание и да кажа истината напук на целия свят.“
По-нататък съдията нареди на заседателите да не разсъждават защо възразяват обвинението и защитата или пък какви биха били отговорите, ако не е имало възражения. Ама че тъпо. Опитай се да не мислиш за розов слон. Само той ще ти е в главата. Каза им още, че встъпителните речи не са доказателства, а просто мнения на двете страни за онова, което ще бъде доказано. Посъветва ги да не обсъждат делото с приятели, роднини и евентуално домашни любимци. И накрая Честния Ейб получи думата.
— Случаят е съвсем прост — започна Ейб Соколов. — Рано привечер един мъж седи в нощен клуб. Нарича се Хари Бърнхард и никого не закача, просто се наслаждава на плодовете от своя труд. Хари е работлив мъж, много е постигнал в живота си, но още много му предстои да постигне. Докато надига чашата, Хари не подозира, че това ще е последното му питие.
Мелодраматично като в слаб филм, помислих си аз. А и не е съвсем вярно за питието — в болницата са го сложили на система.
— А сега ви моля да си представите — продължаваше Ейб. — Една млада жена влиза в клуба и пред десетки свидетели вади пистолет от чантичка на Версаче.
Версаче. С други думи — богата разглезена кучка.
— И както Хари си седи, тази жена с пистолета тръгва право към него.
Хари. Очовечаване на нещастника. Ейб караше заседателите да затаят дъх, докато той кинематографично прехвърля действието ту към злодея, ту към жертвата.
— Жената насочва към Хари пистолет „Берета 950“, който е носила скрит в чантичката си. Скрит от охраната, скрит от Хари, скрит от света, за да може тя да извърши предварително подготвеното убийство. Хари не е имал време да приключи делата си, да се сбогува с близки и приятели. Не е изживял отредения му срок и не е чул гласа господен да го пита, както питал някога Йов: „Видял ли си сенчестите врати на смъртта?“
Йов ли? Да знаят заседателите, че и Господ е на е страната на обвинението.
— Жената, тази жена, седнала тук…
Ейб се приближи до нашата маса и протегна показалец само на педя от носа на Криси Бърнхард. Тя не трепна. Просто си седеше, облечена със стоманеносин костюм на Келвин Клайн и сива копринена блуза.
35
Спорел Петата поправка никое лице не може да бъде принуждавано да свидетелства срещу себе си в наказателно дело. — Б.пр.