— Тази жена, Кристина Бърнхард, насочила пистолета към Хари Бърнхард, към своя баща, после жестоко и преднамерено натиснала спусъка. Неведнъж, не дваж…
Триж?
— … а три пъти. Бам! Бам! Бам!
Двама заседатели трепнаха от звуковите ефекти. Другите не, може би защото хроничният синузит на Ейб действаше като заглушител.
— Хари светкавично бил откаран в болницата „Връх Синай“, където лекарите положили героични усилия да спасят неговия живот. Но два часа след операцията сърцето му спряло и смъртта настъпила като непосредствен резултат от стрелбата. За разлика от повечето съдебни дела, на днешното няма съмнение по всичко, което ви казвам. Ще чуете показания на свидетели, които ще потвърдят под клетва, че Кристина Бърнхард наистина е застреляла баща си. Ще чуете показанията на санитаря, хирурга, сестрата и съдебния лекар. Ще чуете, че спирането на сърдечната дейност е било пряко свързано и предизвикано от огнестрелните рани, и следователно ще бъдете склонни да отсъдите, че Кристина Бърнхард е убила баща си и носи отговорност за предумишлено убийство.
Ейб продължи така още известно време, като съветваше заседателите да обърнат внимание на свидетелските показания, да изпълняват инструкциите на съдията Стангър и да изслушат внимателно мистър Ласитър, когато застане пред тях за встъпителната си реч. С едно леко вдигане на веждите и повишаване на гласа Ейб накара внимателно да прозвучи като скептично. Той благодари на добрите хорица за вниманието, каза им, че ще придвижи делото бързо — от което се подразбираше, че всяко забавяне ще е по моя вина, — после си седна с топла и сърдечна усмивка.
Станах и леко се поклоних към съдията. Зад себе си чух щракането на журналистически фотоапарат — колкото и да ги усъвършенстват, все не могат да ги направят съвсем безшумни. Вратата на залата изскърца, после се затръшна. По керамичния под заскърцаха подметки, после някой се изкашля на първия ред. Чувах всичко това, както някога винаги чувах редките одобрителни възгласи и масовото дюдюкане при излизането ми на терена.
— Моите почитания към съда — казах аз, изразявайки уважението си към петвековното английско гражданско право. След това се обърнах към заседателите. — Вчера попитах всеки един от вас, дали ще изчака и представянето на последното доказателство, преди да реши, че обвинението е доказало своята теза извън всякакво съмнение. Всички отговорихте утвърдително.
Заседателите са честен народ. Винаги им припомняй какво са обещали.
— Това е важно при всяко дело, но в нашия случай става съдбоносно, защото това не е обикновен процес, макар някои факти наистина да са безспорни. Криси Бърнхард застреля баща си, който почина по-късно същата вечер. Но ще бъдат повдигнати въпроси за намеренията на Криси и нейното душевно състояние — въпроси, които мистър Соколов не обсъди пред вас.
„И аз няма да ги обсъждам. Или поне няма да навлизам в подробности, защото все още не знам какво да кажа, по дяволите.“
— Тези въпроси са важни, защото не можете да признаете Криси за виновна в предумишлено убийство, ако не сте убедени, че тя е имала безспорното намерение да убие, взела го е преди деянието и е имала същото намерение по време на действията си.
Соколов скочи на крака.
— Възразявам, ваша чест. Встъпителната реч не е за оспорване на законите.
— Нищо не оспорвам, ваша чест — отговорих аз. — Просто изпреварвам инструктажа на съдебните заседатели.
— Възражението се отхвърля, тъй като законът бе цитиран коректно. Но, мистър Ласитър, встъпителната реч се дава за обсъждане на фактите по делото, тъй че не се отклонявайте. Аз съм напълно способен да обясня закона на заседателите, когато му дойде времето.
Реших да използвам точно тънката линия, която ми бе посочил съдията.
— Когато се запознаете с всички доказателства, съдията Стангър ще ви даде указания по закона. Той ще ви прочете правното определение за предумишлено убийство и вие ще приложите този правен стандарт спрямо фактите. Съдията ще ви каже, че за да обявите Криси Бърнхард за виновна, трябва да смятате, че е убила баща си с предумисъл. А после съдията ще ви обясни този термин. „Убийство с предумисъл имаме, когато убийството е извършено след съзнателно решение.“ Сега само ви споменавам това, но фактите ще докажат, че моята клиентка не е взела съзнателно подобно решение.