— Какво предлагаш?
— Повикай ме за свидетел.
За втори път си предлагаше услугите.
— Защо?
— Ще разкажа, че Гай ми плати, за да те отведа в клуба, и знаеше, че Криси ще дойде там. Ще разкажа…
— Нищо няма да разкажеш! Гай ще рече, че Криси е отправяла заплахи към баща си. Поради личната му заинтересованост, съдът няма да обяви това за сведения от втора ръка. Ще рече, че се е страхувал за баща си, затова викнал двама здравеняци, но ние сме се изложили. Пак доказваме, че тя е имала предварителен план, значи става дума за предумишлено убийство. Както виждаш, Ръсти, с нищо не можеш да ни помогнеш. Отвориш ли си устата, само ще навредиш. Гай знае това. Всъщност…
Понякога ми се налага да разсъждавам на глас. Не съм от онези умници, дето могат да стигнат от А до Я, без да си мърдат устните. Но дадат ли ми малко време, стигам, където трябва.
— Ръсти, копеле гадно!
— Какво?
— Той те е пратил тук. Искал е да ме подлъжеш, за да те призова.
— Не. Кълна се.
— Лъжеш като дърт циганин — употребих аз любимия израз на баба.
Рамена е на Ръсти провиснаха.
— Добре де, добре. Гай ми каза да опитам да се сдобря с теб. Не каза защо.
— Ти си по-тъп, отколкото изглеждаш, Ръсти.
— Добре де, сбърках, но, Бога ми, Джейк, сега казвам истината. Не знаех какво са замислили Гай и онзи гаден доктор.
— Но сега знаеш.
— Да, мисля, че са бърникали в мозъка на Криси. Не е било трудно след наркотиците и онази история със стареца. Но ние с теб нищо не можем да сторим. Гай Бърнхард е хитър, Джейк. Адски хитър. Прави се на тъп селянин, но хич дори не е прост.
— Какво искаш да кажеш?
— Че ще загубиш, Джейк. Недей да си докарваш излишни неприятности. Просто се приведи и толкоз. В края на краищата не можеш да отречеш, че Криси дръпна спусъка. Искам да кажа, тя го уби, нали така?
— За всичко можеш да си намериш оправдание, а?
— Нямаш представа с какво се захващаш.
— Незабавно се пръждосвай по дяволите!
Ръсти стана и тръгна към вратата.
— Съжалявам, Джейк. Мъчех се да помогна.
— Дрън-дрън! През целия си живот не си помагал никому. И на терена беше страхливец, една гонка не смееше да поемеш както трябва, да не ти разроши косата.
Той спря и се обърна.
— Джейк!
— О, засегнах ли те? Колко жалко. Може би Гай ще плати допълнително за наранените ти чувства.
Той си тръгна заедно с шишето бира. След малко колата му изрева по чакъла и изхвръкна на улицата. Мразех шума почти колкото човека, който го предизвикваше.
Поне веднъж знаех повече от прокуратурата. Не че това ми носеше полза.
В съдебната зала Ейб Соколов се държеше като тъп полицай: „Само фактите, госпожо.“ Изобщо не държеше да знае подробност от живота на Криси, Гай и баща им. Аз исках да зная, но накъдето и да погледнех, изкачаха грешни отговори.
— Е, да не би татко й да се е гътнал от чаша джин? — попита баба.
Беше пристигнала от Исламорада с голяма ракитова кошница, в която носеше мидена чорба, домашно уиски и сушено пилешко. Кип пък мъкнеше книжна торба с лимонов мармалад, лютив сос и други бабини произведения.
— Криси дръпна спусъка — казах аз, преглеждайки купчината провизии върху кухненската маса. — Но е била подведена от брат си и програмирана от доктора.
— Също като Лорънс Харви — каза Кип.
— Ъ?
— В „Манджурският кандидат“. С промит мозък и обучен да убива.
— Да, нещо такова.
— Можеш ли да го докажеш? — попита баба.
— Не — признах аз.
— Тогава какво ще правиш?
Отворих един буркан и подуших бистрото съдържание.
— Ще премина в гъвкава защита. Поддава, но не се къса. Може Гай Бърнхард да сбърка и да ми излезе късметът.
Баба ме изгледа озадачено.
— Искаш да кажеш Соколов, нали, Джейк?
— Не. Ейб не е нашият враг. Той дори не знае какво е станало всъщност. Гай Бърнхард знае и той е противникът.
— И Криси знае — обади се Кип.
Ръката ми застина, както надигах буркана към устата си.
— Какво?
— Ами щом са я програмирали, всичко трябва да е нейде в главата й, нали така? Като онези проблясъци във филмите, дето само ти трябвал нещо, за да се прояснят. Винаги усещам кога на някой ще му се случи, защото показват очите в едър план, музиката се засилва и всичко става черно-бяло.