Състоянието на Хари бито стабилно, когато сестра Силвия Гетис го посетила в единайсет вечерта. Тя дежурела нощна смяна и се намирала в сестринската стая, когато в 23:51 сърдечният монитор вдигнал тревога. Сестра Гетис изминала тичешком двайсетте крачки до стаята на Хари — същински луксозен апартамент за видни личности, извадили късмета да попаднат в тази лъскава клиника, а не в областната болница. Хари Бърнхард се мятал в леглото и крещял от болка. Спешният екип — стажант, дежурен лекар, хирург, анестезиолог и кардиолог — пристигнал светкавично.
Интубирали Хари и подали кислород в дробовете му. Инжектирали епинефрин, адреналин и започнали процедурите за реанимация. Проверили газовото съдържание на кръвта. Обсъждали възможните причини за вентрикуларната фибрилация. Вътрешен кръвоизлив. Натиск върху дробовете. Незабелязана огнестрелна рана.
Сърцето на Хари изгаряло, мускулите се свивали бясно, целият орган се гърчел в предсмъртна агония. После ритъмът се забавил.
— Мистър Бърнхард блокира — каза сестрата на заседателите.
— Какво означава това, мис Гетис? — попита Ейб Соколов.
— Пулсът изчезна напълно. Сърцето му спря.
Опитали да възстановят сърдечната дейност чрез електрошок с мощност двеста и петдесет джаула. Тряс-бум. Тряс-бум. Отново и отново. Никакъв резултат. Трийсет минути по-късно пациентът бил обявен за мъртъв.
— Разговаряхте ли с мистър Бърнхард, преди да умре? — попитах аз на свой ред, макар да разбирах много добре, че не би си направила труд да говори с него след смъртта му.
— Не. Той все още беше замаян от упойката.
— А когато пристигнахте по спешност в стаята, разговаряхте ли!
— Спомням си, че му задавах въпроси. Той беше в съзнание, но изпитваше силна болка. Не можеше да говори.
— Значи не ви е казал нищо?
— Нищо, освен пъшкане, болезнени викове и други такива.
— Имаше ли посещения преди тревогата в 23:51?
— Доктор Куинтана дойде да провери състоянието му. Един детектив намина и след малко си тръгна. Казах му, че пациенти не може да даде изявление. И, разбира се, семейният лекар.
Вече се отпусках на стола, готов да кажа „Нямам повече въпроси“, когато изведнъж осъзнах какво съм чул.
— Семенният лекар — повторих аз.
— Да, доктор Шийн.
Как бе възможно да не знам за това?
Бях прегледал всички материали от следствието. Имах копия от болничните документи. Никъде не се споменаваше за доктор Шийн. Вярно, той не беше нито лекуваш лекар, нито полицай. А какво търсеше там, по дяволите?
— Какво правеше там доктор Шийн? — попитах спокойно аз.
— Доколкото си спомням, каза, че бил не само отдавнашен приятел на семейство Бърнхард, но и техен лекар. Ако не греша, каза още, че бил едва ли не член на семейството.
Гледан ти! Очевидно семейството се нуждаеше от постоянни психиатрични услуги.
— Кога пристигна доктор Шийн?
Сестрата се замисли.
— В единайсет и четирийсет, точно когато се връщах от почивка.
— Сигурна ли сте за часа?
— Носех си кафето и помня как докторът се пошегува, че долу сервират акумулаторна киселина вместо кафе. Винаги си взимам почивка от единайсет и двайсет до единайсет и четирийсет, тъй че съм сигурна кога е било.
— Единайсет и четирийсет — повторих аз. — Тоест колко минути преди сърдечната криза?
Тя погледна бележките си.
— Мониторът подаде сигнал в единайсет и петдесет и една, значи това прави единайсет минути.
— Колко време остана доктор Шийн?
— Не знам. Занимавах се с писмена работа и не го видях да си тръгва, но трябва да е било преди единайсет и петдесет и една, защото не го заварих в стаята.
Набързо обмислих фактите. Хари Бърнхард не бе умрял от огнестрелните рани. Беше умрял от сърдечен удар. Какво му бе казал, какво му бе сторил Лорънс Шийн в тези кратки минути? Не знаех и вероятно никога нямаше да науча. Но можех да използвам най-вярното оръжие на адвоката — коварния намек. В дело за убийство винаги си струва да подхвърлиш, че и някой друг може да е извършил престъплението. Винаги има богат избор на заподозрени — например Господ с мълния или банда отмъстителни колумбийски наркотърговци.
— Оставихте ли доктор Шийн насаме с пациента? — попитах аз, подсказвайки с тона си, че това може да се окаже тежко нарушение.