— И какво открихте?
— Нямаше белези.
— Нещо друго?
— Потърсих бледи петна, които могат да се окажат признаци за продължителен недостиг на кислород, но не открих такива. Потърсих признаци на тромбоза, но също не ги открих.
— Според вашия преглед и аутопсията като цяло стигнахте ли до извод за причината на смъртта?
— Да.
— Какъв беше вашият извод?
— Причината за смъртта е спиране на сърдечната дейност, предизвикано от множество огнестрелни рани и последвалото натоварване на организма, усложнено от хронична атеросклероза. Следователно имаме налице убийство.
Ейб Соколов кимна мъдро. После, очевидно предвидил моята защита, той повдигна въпроса за тайнствения убиец.
— А сега ни кажете, доктор Линг, известно ли ви е, че куршумите не са засегнали жизненоважни органи?
— Да, известно ми е.
— И смъртта не е настъпила в резултат на кръвоизлив от раните?
— Не е.
Отстрани изглеждаше тъй, сякаш Ейб вършеше моята работа, но аз знаех точно какво цели.
— Тогава как можете да твърдите, че стрелбата е причинила сърдечния удар на мистър Бърнхард?
Ейб залостваше и последната вратичка за измъкване.
— Първо, чрез процес на елиминиране — отговоря доктор Линг. — Нямаше никакви признаци за друга причина.
— Но нали току-що ни казахте, че мистър Бърнхард е имал всички признаци за сериозно сърдечно заболяване.
Ето го, пак открехваше вратичката…
— Да, но мистър Бърнхард не е имал предишни сърдечни пристъпи. Медицината разполага с множество средства за лечение на атеросклерозата. Лекарства, ангиопластика, хирургично поставяне на байпас. Той би могъл да живее още дълго.
И резето отново хлопна.
— Тогава защо е починал?
— Травмата на организма, предизвикана от раните и операцията е довела до фатален край.
Ейб се усмихна широко, за да подчертае колко е благодарен на доктор Линг за нейната отзивчивост, после я отстъпи на мен.
Станах и любезно кимнах на свидетелката.
— Ако съм ви разбрал правилно, доктор Линг, вие смятате, че раните са предизвикали спиране на сърдечната дейност, защото не сте установили никаква друга причина.
— Да, в известен смисъл. Както казах, стигнах до този извод чрез елиминиране.
— А елиминирахте ли възможността именно през онази петъчна вечер да е дошло времето за сърдечен удар, независимо дали Хари Бърнхард е бил прострелян три пъти, или е пил три чаши бърбън?
— Нямаше никакви конкретни признаци, че сърцето е можело просто да спре.
— Значи елиминирахте тази възможност само защото не можахте да откриете подобни признаци?
Доктор Линг се усмихна смутено.
— Не можах да открия, защото ги нямаше.
— Да не би да ни казвате, че Хари Бърнхард е бил здрав човек?
— Не съвсем здрав. Но мистър Бърнхард навярно щеше да живее още няколко години, ако не беше прострелян.
— А мистър Линкълн навярно щеше да гледа театър, ако не беше прострелян.
— Мистър Ласитър! — навъси се съдията.
— Извинявам се, ваша чест — казах смирено аз, после пак се обърнах към свидетелката. — Колко години?
— Няма начин да се определи. Но съм виждала случаи, в които пациентът живее с далеч по-тежки заболявания на артериите.
— Но сте виждали и случаи, когато пациентът умира от сърдечен удар при много по-леко увреждане на артериите, нали?
— Да.
Честен отговор. Заседателите щяха да я харесат. Все пак печелех няколко дребни точки.
— Не е ли вярно, че Хари Бърнхард би могъл да почине днес, утре, или догодина?
— Да, но вече няма как да го разберем заради действията на вашата клиентка.
— Ваша чест! — възкликнах аз. Бях налетял на умна свидетелка. От онези, които знаят как да отвръщат на удара. — Разбирам, че доктор Линг и мистър Соколов имат един и същ работодател, но…
— Протестирам!
Соколов се хвърли напред, но аз го изблъсках с лакът.
— Съдебният лекар трябва да бъде безпристрастен слуга на народа — изревах аз. — Защитата настоява за порицание на доктор…
Съдията размаха чукчето насреща ни.
— Добре, добре. Джейк, задавай си въпросите. Доктор Линг, отговаряйте просто и ясно. Ейб, сядай на място.
Сблъсъкът се размина без наказателен удар.
Реших да опитам в друга посока.