— Доктор Линг, какво представлява синдромът на внезапна сърдечна смърт?
Тя тихо въздъхна.
— Това е внезапна смърт, предизвикана от прекалено бърз или прекалено бавен сърдечен ритъм и спиране на дишането.
— Сам по себе си синдромът на внезапна сърдечна смърт не е заболяване, нали?
— Не, това е термин за обозначаване на смъртен случай, общо взето придружен от вентрикуларна фибрилация.
— Както при Хари Бърнхард?
— Да.
— И какви са причините за внезапна сърдечна смърт?
— Има много причини. Сърдечно заболяване. Високо кръвно налягане. Някои редки заболявания, като и външни причини, например токов удар или ацидоза, причинена от хроничен алкохолизъм. Етиологията с обширна.
— Включително и случаи, когато не могат да бъдат открити конкретни причини за спиране на сърдечната дейност?
Свидетелката се поколеба.
— Да.
— С други думи, ако сърцето на здрав човек спре, би могло да се каже, че става дума за синдрома на внезапна сърдечна смърт.
— Да, би могло в някои случаи.
— Но не и в случай, когато щатският прокурор е повдигнал обвинение в убийство?
Соколов скочи.
— Възразявам! Защитникът влиза в спор със свидетеля.
— Приема се.
Канех се да приключа. Бях отбелязал точка, не че щеше да ми помогне кой знае колко. Но понякога се опитвам да удвоя резултата. От опит знам, че не е твърде разумно да питаш „Защо?“, когато си имаш работа с умен и опитен прокурорски свидетел.
— Погледнато в най-общи линии, колко вида смърт има, доктор Линг?
— Четири. Естествена смърт, нещастен случай, убийство и самоубийство.
— И вие определихте смъртта на Хари Бърнхард като убийство?
— Да.
— Макар че може съвсем основателно да бъде определена като естествена, причинена от синдрома на внезапна сърдечна смърт?
— Не съм на това мнение.
— Мне-ни-е — изрекох аз, сякаш изпробвах вкуса на думата и откривах, че е горчив. — Как да го определим? Като ваша вяра, ваша идея или ваша представа за онова, което би могло да се случи?
Столът на Соколов изскърца по пода.
— Възразявам, ваша чест. Доктор Линг е квалифициран експерт и има правото да изразява мнение, без да бъде подлагана на подигравки от мистър Ласитър.
— Така е — отвърнах аз. — Но си спомням класическото изказване на върховния съдия Бок, че експертното мнение е най-обикновена догадка, натруфена с официален костюм.
— Ваша чест!
Този път Соколов удари по масата и съдията размаха чукчето срещу мен, като че се канеше да отсъди пряк свободен удар за неспортсменско поведение.
— Мистър Ласитър, знаете много добре, че постъпихте недопустимо — заяви ледено съдията, после се обърна към ложата. — Заседателите да пренебрегнат последното изказване на мистър Ласитър.
Нямах нищо против. От опит знам, че заседателите забравят почти всичко, освен онова, което им е препоръчано да пренебрегнат.
И ето ме на следващото утро.
Мъчех се да осмисля живота си. И живота на своята клиентка. Чудех се как успях да се заплета с нея и физически, и служебно. Адвокатът трябва да проявява дълбока загриженост за съдбата на клиента си, но не прекомерно дълбока. По същата причина хирургът да оперира жена си, а адвокатът не бива да спи с клиентките си. Залогът става голям. Прекалено голям.
— Какво ще стане днес? — попита Криси. Дъвчеше филийка, препечена до почерняване.
— Пръв ще е продавачът от оръжейния магазин. Той ще потвърди, че си купила пистолета на тринайсети юни, три дни преди стрелбата. При разпита ще изтъкна, че си използвала собственото си име и си регистрирала оръжието. Може да има още един-двама свидетели, но след това Ейб ще обяви, че е приключил и идва нашият ред.
— А брат ми и Лари?
— Ейб не се нуждае от тях. И сигурно не ги иска. Той има страхотен инстинкт. Ако усети, че могат да му докарат неприятности, няма да ги призове.
— А могат ли?
— Виж какво, дори ако Шийн ти е нашепвал на ухо, че трябва да убиеш баща си, официално оставаш виновна. Но понякога заседателите вършат странни неща. Погледни случая с О’Джей Симпсън. Двама заседатели смятаха, че е убил жена си, но бяха толкова раздразнени от прокурора, че подкрепиха оправдателната присъда. Част от задачата на защитника е да ги накара да побеснеят срещу обвинението.