Тя пристъпи към мен. Върху пухкавата й долна устна бе залепила обгоряла троха.
— Значи ти ще ги призовеш?
Прегърнах я.
— Ще призова Шийн. Неговите записи ни носят точно толкова вреда, колкото полза, но нямам избор.
— Ще стане ли? Ще накараш ли заседателите да побеснеят?
— Непременно — обещах аз. — В краен случаи срещу мен.
Супа от птича слюнка
Нямаше изненади. Само върволица от надеждни свидетели. Ейб Соколов привършваше строежа на своята сграда, излъскваше дървенията и за всеки случай теглеше два слоя боя. Водоустойчива, ураганоустойчива, ласитъроустойчива.
Точно в четири и половина подир обед, след като свидетелите бяха разпитани, а последните веществени доказателства представени, номерирани и приети, съдията се обърна към Ейб Соколов и зачака. Мършавият прокурор се изсули от стола, изтърси въображаема прашинка от панталона си, изпъна се като бастун и бодро обяви.
— Обвинението приключи.
Беше същински Ханибал пред Алпите — толкова победоносен, че се чудех как не е довел военен оркестър.
— Много добре — каза съдията Стангър. — Утре в девет сутринта започваме със защитата.
Малко след осем вечерта пикапът спря пред къщи с безценния си товар — моя племенник, моята баба и моя скъп доктор.
— Джейк, мисля, че оная сиво-бяла птица върху черницата е скална лястовица — съобщи Чарли Ригс.
— А-ха…
— Вече е тъмно и не се вижда добре, но утре сутрин ще проверя.
— Добре, Чарли.
Баба домъкна ракитовата си кошница. Провизиите бяха покрити с карирана кърпа и незнайно защо гледката ми напомни всички онези филми, в които затворникът получава баница със скрита пила или пистолет.
— Божичко, докторе! — възкликна баба. — На Джейк сега не му е до птици.
И тя извади от кошницата баница със сладки картофи. Беше още топла и лъхаше на канела, но не забелязах и следа от оръжие.
— Добре де, добре — рече Чарли. — Просто си мислех, че не е зле да потърся гнездото. От такива гнезда китайците правят супа.
— Уа-а-а! — изблещи се Кип. — Гнусотия.
Той помагаше на баба да подрежда в хладилника панички и бурканчета. Зърнах божественото й блатно зеле, подправено с палмова сърцевина, папая, портокали и кокос. Нямаше начин да не е донесла и сметанов кейк, хлебен пудинг и задушена сланина с ориз и грах. Баба си пада по стабилните ястия.
Чарли се изкашля.
— Кипърс, супата от птичи гнезда е изключителен деликатес. Скалните лястовици правят гнездата си изцяло от слюнка и ако някога попаднеш в Хонконг, препоръчвам ти…
— Слюнка! — Кип застина, както пренасяше пластмасова паница със замразени пържени миди. — Ял си супа от птича слюнка?
— Не ставай капризен, момко — отвърна Чарли. — В някои краища на света към ориза прибавят ларви на термити заради вкуса и протеина.
— Гнусотия на квадрат!
— Гъсениците съдържат на грам толкова белтъчини, колкото и телешкото, и десет пъти повече желязо. Лично аз съм опитвал гъсеницата на Rhynchophorous phoenicis, наричана на простонароден език гъгрица, и я намирам за превъзходна.
— Ще се издрайфам — каза Кип.
— Не и в моята кухня — заявих аз, после се обърнах към стария червоугодник. — Чарли, ако си приключил с общообразователната част искам да поговорим.
— Може, но не точно в момента. Отворил ми се е един апетит…
— Плюеш срещу вятъра — каза Чарли и аз се зачудих дали не мисли пак за любимата си супа.
Седяхме на задната веранда и Чарли държеше буркан от бабината скоросмъртница. Аз скромно бях предпочел чаша кафе.
— Четох доклада за аутопсията — продължи той, — а също така записките на хирурга и болничните документи, освен това разговарях със сестрите. Няма никакви признаци доктор Шийн да е сторил нещо нередно в онази болнична стая. Единствените белези по тялото са от стрелбата и операцията. Смъртта на Хари е предизвикана от сърдечен удар. Не разполагаш с доказателства за нещо друго.
— Само знам, че Гай Бърнхард е искал смъртта на баща си, а Лари Шийн е негов покорен слуга.
— Защо? Къде е мотивът?
— Наследството на Хари. След като Криси бъде осъдена за убийство, Гай получава всичко.
Чарли поклати глава и се зае да пълни лулата си.
— Ако беше вярно, не смяташ ли, че щяха да стоят настрани? Едва ли Шийн би изникнал в болницата.