— Трябвало е да се увери, че Хари е мъртъв, а ако не…
Чарли запали лулата и мирисът на вишневи листа в тютюна се смеси с аромата на жасмин от съседния двор.
— Имаш ли, макар и най-дребно доказателство, което да подкрепи тази безумна теория?
— Доказателство? — повторих аз, сякаш за пръв път чувах подобна дума. — Това е твоя работа. Моята е да съчиня легендата за падението и гибелта на един богат мъж.
— Като в „Среща в Самара“ — каза Чарли.
— Какво?
— Роман от Джон О’Хара. Един богаташ…
— Чел съм я, Чарли. Изкарах колежа само за пет години. Аз се загледах в пустотата и изведнъж възкликнах: — Среща!
— Какво?
— Ти си гений, Чарли.
Той измърмори някакво отрицание, после попита:
— Какво има, Джейк?
— Хари е имал среща.
— Хмммм?
— Среща в „Параноя“, Чарли.
Пред съда се налага да хвърляш множество въдици. И понякога те се заплитат. Можеш да кажеш на заседателите, че гадните ченгета са организирали най-сложен заговор, за да накиснат чистичкия ти клиент, красив бивш футболист, обвинен в жестоко убийството на жена си и нейния приятел. Можеш също така да кажеш, че ченгетата са тъй отчайващо некадърни, та дори не могат да сложат верни етикетчета върху пликчетата с веществени доказателства или да опазят задържан автомобил от любителите на сувенири. Кръвта не е на моя клиент, но ако е негова, значи са я подхвърлили, и ако не са я подхвърлили, значи се е порязал предната седмица, когато колел пуйки за бедните.
За лаиците, тия клети души, лишени от юридическо образование, защитата изглежда противоречива. Но за нас, свикналите да преливаме от пусто в празно, да цепим косъма на две и да извъртаме всяка дума, всичко звучи напълно логично. През първия семестър в университета учим гражданско право. Да речем, някой човек взима назаем котле от съседа. Връща го пукнато. Собственикът подава жалба. Виновникът отговаря на обвинението с най-древния аргумент: изобщо не съм му взимал котлето, а ако съм го взел, значи е било пукнато.
В случая с Криси исках да докажа, че тя е била програмирана за убийство. Защита в стил „Манджурският кандидат“, както я наричаше Кип. Криси беше управляем снаряд, програмирам от коварния психиатър и изстрелян от алчния доведен брат. Поне такса си представях заключителната реч, стига да намерех някакво доказателство.
Същевременно изникваше въпросът за припадъците. От хипнотизиран зомби Криси се превръщаше в болна млада жена, която е стреляла по баща си, без да го осъзнава и следователно без престъпно намерение. Теорията не беше чак толкова секси колкото първата, но вероятно заседателите щяха да я преглътнат по-лесно. И като типичен адвокат, аз се мъчех да тъка на два стана.
Доктор Робърт Розън бе първият ми свидетел. Той отправи на Криси сърдечна усмивка, после се обърна към заседателите с професионално спокойствие и дори мъничко чар. Лекарите са или най-добрите свидетели, или най-лошите. Когато подготвях показанията на Розън, Кип беше с мен в заседателната зала. Докторът дрънкаше нещо за класически неврокардиогичен синкоп.
— На английски, моля — приканих го аз.
— Да бе, докторе, стига с тия тъпотии — обади се Кип.
— Кипърс!
— Спокойно, вуйчо Джейк. Не помниш ли Джеймс Мейсън в „Присъдата“? Подготвя доктора за показанията, ама онзи е голям тиквеник и казва: „Тя се задави, понеже получи обратна перисталтика“. А Джеймс Мейсън му вика: „Стига с тия тъпотии, докторе. Повърнала е и винаги я наричай на малко име: Деби повърна“.
— Филмът не ми допадна особено — каза печално доктор Розън. — Историите за лекарска немарливост винаги ме изнервят. Но Джеймс Мейсън ми хареса.
— Той беше злодеят — уточни Кип. — Шибаният Принц на мрака!
— Кип!
— Тъй му викаше Джак Уордън. Мислех, че адвокатите го смятат за комплимент.
И тъй, когато зае свидетелското място, Розън вече говореше на нормален английски, засуквайки от време на време мустак, докато изслушваше въпросите ми. Той обясни, че припадъците на Криси са предизвикани от постепенно спадане на кръвното налягане и че тя губи представа къде се намира, преди да припадне.
— Следователно има кратък период, през който тя е в съзнание само отчасти? — попитах аз.
— Да. При падането на кръвното налягане настъпват няколко секунди преди самия припадък, когато й причернява, вижда кръгове и тъй нататък.