— Мамка му — прекъсна го Едгар.
Преди да заговори отново, Бош се замисли.
— Може да си имаме работа с най-различни неща. Възможно да е имитация. Или пък Чърч да е имал помощник и ние никога да не сме се досетили. Или може… може да съм застрелял невинен човек… Възможно е онзи, който е написал бележката, която сме получили, да казва истината.
Последните думи увиснаха в тишината като заплаха. На всички им се искаше да я заобиколят по-отдалеч.
— Къде е бележката? — най-после наруши мълчанието Бош.
— В колата ми — каза Паундс. — Взех я. Какво искаш да кажеш с това, че може да е имал помощник?
— Ами ако приемеш, че Чърч го е извършил, тогава откъде може да се появи тази бележка, след като той е умрял? Явно трябва да има някой, който знае, че го е направил, а също и къде е скрил тялото. Ако е така, кой е вторият човек? Помощник? Възможно ли е Чърч да е имал помощник и ние да не сме разбрали нищо за него?
— Спомняте ли си удушвача от Хилсайд? — попита Едгар. — Оказа се, че са били удушвачи. Двама братовчеди с еднакъв вкус към убийствата на млади жени.
Паундс отстъпи и поклати глава, като че ли да се предпази от заплаха за кариерата си.
— Ами какво ще кажете за Чандлър? Адвокатката — каза той. — Представете си, че жената на Чърч знае къде той е заравял телата… Тя казва на Чандлър, а оная измисля схемата. Написва бележка като Майстора и я оставя в участъка. Гарантирано ще спечели делото срещу тебе!
Бош превъртя тази мисъл през ума си. Изглеждаше вероятна, но после видя явните несъответствия.
— Ами защо Чърч ще закопава някои от телата, а други — не? Тогава психиатърът, който ни консултираше, каза, че в разполагането на телата има цел. Бил е ексхибиционист. Към края, след седмата жертва той започна да изпраща бележки до нас и до вестниците. Какъв смисъл има да оставя част от телата да бъдат открити, а други да крие в бетона?
— Вярно — каза Паундс.
— Харесва ми идеята за имитатор — намеси се Едгар.
— Но защо трябва да се имитират напълно нечии действия чак до подписа, а после да се заравя тялото? — попита Бош.
Всъщност не питаше тях. Беше въпрос, на който трябваше сам да намери отговора. Те постояха мълчаливо доста време. Всеки от тях сам за себе си помисли, че най-удобното решение на въпроса би било Майстора да е жив.
— Който и да го е сторил, за какво му е била бележката? — каза Паундс. Изглеждаше силно възбуден. — Защо ни е оставил тази бележка? Трябваше да се скрие.
— Защото иска внимание — отговори Бош. — Такова, каквото получи Майстора. Каквото ще привлече и този съдебен процес.
Отново последва дълго мълчание.
— Ключът към случая — най-накрая се обади Бош — е да я идентифицираме и да разкрием от колко време е скрита в бетона. Едва тогава ще знаем с кого си имаме работа.
— И какво ще правим? — попита Едгар.
— Аз ще ви кажа какво — рече Паундс. — Няма да съобщаваме на никого нищичко за това. Все още. Нищо, докато не бъдем сигурни с кого си имаме работа. Ще чакаме аутопсията и идентификацията. Ще разберем кога е умряло момичето и с какво се е занимавало, преди да изчезне. А после… после аз ще ви кажа какво да се прави. Засега си трайте. Ако сбъркаме нещо, цялото управление ще пострада. Виждам, че някои от медиите вече са надушили и са изпратили репортери, но с тях ще се заема аз. Никой друг няма да говори. Ясно?
Бош и Едгар кимнаха и Паундс тръгна, като се промъкваше бавно между строителните отпадъци към групата журналисти и оператори, които стояха зад жълтата пластмасова лента, поставена от полицията, за да не влизат външни лица на мястото.
Бош и Едгар постояха мълчаливо няколко минути, докато го гледаха как се отдалечава.
— Надявам се, че знае какво говори — каза Едгар.
— Не ти вдъхва много доверие май, нали? — отговори Бош.
— О, да.
Бош се върна под навеса и Едгар го последва.
— Какво ще правите с отпечатъка, който е оставила в бетона? Работниците мислят, че няма да може да се отдели като цяло парче. Казват, че онзи, който е замесвал сместа, не го е правил професионално. Използвал е много вода и съвсем ситен пясък. Прилича повече на гипс. Ако се опитаме да го измъкнем на цяло, ще се счупи от собствената си тежест.
— И тогава?
— Донован вече замесва гипс. Ще направим гипсова отливка на лицето. А за ръката — имаме само отпечатъка на лявата. Дясната се е извила при поставянето долу. Донован ще опита да използва силиконова смола. Казва, че това е най-добрият начин да се получат фините отпечатъци от пръстите.
Бош кимна. Погледа известно време как Паундс разговаря с репортерите и забеляза първото нещо, което си заслужаваше усмивката днес. Лейтенантът говореше пред камерата, но явно никой от журналистите не беше му казал, че челото му е изцапано. После запали цигара и отново се обърна към Едгар.