— Значи всичко тук наоколо е било складове под наем, така ли? — попита той.
— Точно така. Собственикът беше преди малко тук. Каза, че цялата площ тук отзад е била разделена на помещения, всяко с отделен вход. Майстора… хм… убиецът де, който и скапаняк да е бил, може да е наемал едно от помещенията и да си е правил с него каквото поиска, без някой да го види. Единственият проблем би бил шумът от разбиването на пода. Но това е могло да се прави нощем. Собственикът каза, че почти никой от наемателите не е използвал складовете през нощта. Всички са имали ключ от външната врата в края на алеята. Извършителят е можел да дойде и да си свърши работата за една нощ.
Следващият въпрос се подразбираше и затова Едгар отговори, преди Бош да го попита:
— Собственикът не може да ни каже името на наемателя. Не може да бъде сигурен, защото книгите му са изгорели по време на пожара. Застрахователната компания е обезщетила повечето от хората, които са подали заявления, и ние ще получим тези имена. Но той каза, че има няколко, които изобщо не са подавали молби след метежа. Никога повече не е чувал за тях. Не може и да си спомни всички имена, но дори ако някой от тях е бил нашият човек, той при всички случаи е използвал фалшиво име. В края на краищата и аз да бях наел помещението, за да циментирам труп в пода, сигурно щях да използвам друго име.
Бош кимна и погледна часовника си. Скоро трябваше да тръгва. Усети, че е гладен, но сигурно нямаше да има време да хапне. Отново сведе поглед към дупката и видя разликата в цветовете на стария и новия бетон. Старата плоча бе почти бяла. А бетонът, в който е била погребана жената, беше тъмносив. Забеляза малко парче червена хартия, което се показваше от сивата маса в края на дупката. Скочи долу и го взе. Беше с големината на топчица за тенис. Дръпна го силно и то остана в ръката му. Хартията беше част от смачкан и празен пакет „Марлборо“. Едгар извади от джоба си една пластмасова торбичка за веществени доказателства и я поднесе отворена към Бош да пусне откритието в нея.
— Сигурно е паднала вътре заедно с тялото — каза той. — Добра находка.
Бош се измъкна от дупката и отново погледна часовника си. Беше време да тръгва.
— Обади ми се, ако я идентифицирате — каза на Едгар.
Съблече гащеризона, пъхна го в багажника и после запали цигара. Застана до каприса и загледа как Паундс провежда внимателно планираната си „импровизирана“ пресконференция.
Хари можеше да се хване на бас, че повечето от репортерите са от телевизията. Личеше по камерите и скъпите им костюми. Видя Бремер, онзи от „Таймс“, застанал в периферията да чака телевизионните репортери да свършат, за да цапардоса Паундс с някакъв труден въпрос, който да го накара да се замисли, преди да отговори.
Бош почака лейтенантът да приключи. Рискуваше да закъснее в съда, но искаше да види бележката. Когато най-после свърши с журналистите, лейтенантът кимна и Бош го последва до колата. Хари седна на мястото до шофьора и Паундс му подаде копието.
Дълго време оглежда бележката. Беше написана с познатите неграмотни печатни букви. Експертът по графология беше го нарекъл „филаделфийски печатен шрифт“ и бе заключил, че особеният наклон на буквите е предизвикан от писане с несвикнала ръка. Евентуално левак е писал с дясната си ръка.
Бош знаеше, че стилът може да бъде изкопиран, но нещо в стихчетата го разтърси дълбоко. Бяха като другите. Същите слаби, ученически рими, същият полулитературен опит да звучат на възвишен език. Усети смут да стяга гърдите му.
„Той е — помисли. — Това е той!“
Три
— Дами и господа — заговори федералният съдия Алва Кейес с поглед, отправен към съдебните заседатели. — Започваме съдебното дело с встъпителни речи на адвокатите. Не забравяйте, че казаното в тях не може да бъде считано от вас като доказателство. Това по-скоро са описания, ако желаете, можем да ги наречем и планове за начина, по който всеки от адвокатите би желал да работи по разглежданото дело. Вие няма да ги приемате за доказателства. Сигурно ще се направят някои бомбастични изявления, но от това, че точно те ги казват, не следва, че са истини. Те преди всичко са адвокати на страните.