— Добър ден — започна тя. — Съдията беше прав, когато ви каза, че тези речи няма да бъдат нищо повече от един план.
„Добра стратегия — помисли Бош, загърнат в пашкула на цинизма, с който се отнасяше към това дело. — Угодничиш на съдията още с първото си изречение.“
Той наблюдаваше как Чандлър се консултира с жълтия си юридически бележник, поставен на катедрата пред нея. Бош забеляза, че върху най-горното копче на блузата й имаше забодена дълга игла — брошка с кръгъл черен оникс. Той беше плосък и изглеждаше мъртвешки като окото на акула. Косата й беше опъната силно назад и прибрана в стегната плитка. Но един кичур се беше измъкнал и й придаваше вид на жена, която не се притеснява за външния си вид, а се е отдала изцяло на закона, на делото, заради отвратителната подмяна на правосъдието, извършена от ответника. Бош вярваше, че ако е необходимо, тя би си разпуснала косата…
Докато я гледаше как започва словото си, Бош си спомни тежестта, която усети в сърцето си, когато разбра, че тя е адвокат на съпругата на Чърч. За него това беше дори по-тревожно от факта, че делото ще се води от съдията Кейес. Тя беше толкова добра! Затова я наричаха Мани.
— Бих искала да ви дам някои обяснения — каза Чандлър и Бош се зачуди дали не чува в гласа й южняшки акцент. — Само искам да ви осветля за какво точно става дума в нашия случай и какво ние считаме, че фактите ще докажат. Това е гражданско дело. То се отнася до фаталното убийство на човек, наречен Норман Чърч, от ръката на полицай.
Тук тя направи пауза. Не за да погледне в жълтия си тефтер, а за да постигне определен ефект, да привлече вниманието към онова, което щеше да каже след това. Бош огледа съдебните заседатели. Пет жени и седем мъже. Трима негри, трима латиноамериканци, един азиатец и пет бели. Те бяха насочили възхитеното си внимание към Чандлър.
— Този процес се отнася за полицейски служител, който не е бил задоволен в достатъчна степен от своя пост и огромната власт, която той му е давал. Този служител е искал да заеме вашето място. И мястото на съдия Кейес. Искал е да получи правомощията на държавата за изпълнение на присъдите, които се издават от съдиите и съдебните заседатели. Искал е всичко това. Това дело е срещу детектив Хари Бош, когото вие виждате седнал до масата на защитата — тя насочи пръста си към него, докато натъртваше на думата „за-щи-тата“.
Белк моментално скочи прав и възрази.
— Госпожица Чандлър ненужно сочи моя клиент пред съдебния състав и натъртва саркастично думите. Да, ние сме зад масата на защитата. Така е, защото делото е гражданско и в тази страна всеки може да даде под съд всекиго, дори и семейството на…
— Възражение, ваша светлост — извика Чандлър. — Той използва думите, за да се опита да засегне репутацията на господин Чърч, който никога не е бил обвиняван в нищо, защото…
— Достатъчно — изгърмя гласът на съдията Кейес. — Възражението е прието. Госпожо Чандлър, не е необходимо да ни сочите някого с пръст. Всички знаем кои сме. Също така не ни е необходимо натъртване върху която и да било дума. Думите са прекрасни и грозни, всяка по свой начин. Оставете ги да говорят сами за себе си. Що се отнася до господин Белк, намирам за твърде досадно, когато опонентите прекъсват встъпителните или заключителни речи. Ще дойде и вашият ред, господине. Препоръчвам ви да не изказвате възражения по време на словото на госпожа Чандлър, освен ако тя не злоупотреби опасно с личността на вашия клиент. Не смятам, че посочването му си заслужаваше възражението.
— Благодаря, ваша светлост — казаха едновременно Белк и Чандлър.
— Продължавайте, госпожо Чандлър. Както ви казах тази сутрин в канцеларията, искам встъпленията да приключат до края на деня, защото в четири имам друга работа.
— Благодаря, ваша светлост — повтори тя. После се обърна към заседателите, за да продължи: — Дами и господа, нашата полиция ни е нужна. Ние всички се надяваме на нашата полиция. Повечето от служителите й, по-голямата част от тях, извършват неблагодарна работа и я вършат добре. Полицията е необходима част от нашето общество. Какво бихме правили, ако не можехме да се доверим на служителите в полицията, за да ни служат, да ни защитават и да ни пазят? Но настоящият процес няма да се занимава с това. Искам да помните това по време на делото. Защото ние ще се занимаваме с въпроса какво трябва да се направи, когато някой служител на полицията наруши правилата и законите, които ръководят полицейските служби. Това, за което ще говорим, се нарича изключение. И доказателствата ще покажат, че Хари Бош е едно изключение сред ченгетата, човек, който в една нощ преди четири години е решил да стане съдия, съд и екзекутор. Той е застрелял човек, когото е мислел за убиец. Отвратителен, сериен убиец. Да! Но в момента, когато ответникът е решил да извади пистолета си и да стреля в господин Норман Чърч, за подобно обвинение не е имало юридически доказателства.