След малко ние ще чуем от защитата, че полицията разполага с неопровержими доказателства, свързващи господин Чърч с тези убийства. Но по време на процеса вие трябва да помните откъде идват тези доказателства. От самата полиция. И също кога са открити те. След като господин Чърч е бил екзекутиран. Аз мисля, че ние ще успеем да ви покажем, че тези предполагаеми доказателства са най-малкото дискутируеми. Че те в най-добрия случай са не дотам убедителни. И всъщност вие ще трябва да отсъдите дали господин Чърч, женен човек, с две малки деца и добре платена работа в самолетостроенето, е бил наистина онзи убиец, така нареченият „Майстор на кукли“, или просто е нарочен за такъв, принесен е в жертва, за да може полицейското управление да прикрие греха на един от своите служители, а именно бруталната, непредизвикана и ненужна екзекуция на невъоръжен човек.
Тя продължи да говори надълго и широко за неписаното правило на мълчание, което се знаеше, че съществува в полицията, за дългата история на брутални постъпки от служителите, за побоя над Родни Кинг3, за безредиците. Според Хани Чандлър те всички бяха отвратителни цветове на растението, което бе посадил Хари Бош с убийството на Норман Чърч. Бош я чуваше да говори, но всъщност вече не слушаше. Държеше очите си отворени и дори понякога срещаше погледа на някой от съдебните заседатели, но всъщност не присъстваше в залата.
Беше се задействала вътрешната му защита. На адвокатите, съдиите и заседателите сигурно щеше да им е нужна седмица, може би и повече, за да правят разбор на онова, което бе мислил и извършил за по-малко от пет секунди. За да може да стои в съдебната зала през цялото това време, той трябваше понякога да се оттегля вътре в себе си.
Мислено си представи лицето на Чърч. Тогава, когато дойде краят, в апартамента над гаража на улица „Хиперион“. Бяха се гледали в очите. Очите, които Бош беше видял, бяха очи на убиец — черни, като камъка до шията на Чандлър.
— … дори и да беше посягал за пистолет, какво от това? — казваше Чандлър. — Някой е ритнал вратата и я е отворил. Човек с оръжие. Кой би обвинил някого, че посяга — според полицията — за оръжие да се защити. А фактът, че той е посягал за нещо на пръв поглед толкова смешно като перука, прави този епизод още по-отблъскващ. Той е бил застрелян хладнокръвно. Нашето общество не може да приеме това.
Бош отново се изключи и се замисли за новата жертва, погребана, изглежда, от години в бетонния под. Чудеше се дали изобщо е имало съобщение за изчезването й, дали е имала майка, баща, съпруг или дете, които да я очакват през цялото това време. След като се върна от местопроизшествието, той бе започнал да разказва на Белк за находката. Беше го помолил да поиска от съдията Кейес отлагане на делото, докато приключи новото следствие. Но Белк го беше прекъснал, като му каза, че колкото по-малко знае, толкова по-добре. Белк изглеждаше толкова изплашен от усложненията с новото разкритие, че реши да направи точно обратното на онова, което му предлагаше Бош. Той искаше да претупа делото, преди новината за разкритието и възможната му връзка с Майстора да стане публично достояние.
Чандлър наближаваше края на едночасовото си слово. Беше се разпростряла върху политиката на полицейското управление по отношение на употребата на оръжие и Бош си помисли, че тя може и да е изпуснала вниманието на заседателите, което бе привлякла силно в началото. За известно време дори Белк, който седеше до него, също беше се отвлякъл от словото й, прелистваше бележника и поправяше някои части от речта си.
Белк беше едър човек, с повече от четиридесет килограма наднормено тегло според Бош. Освен това се потеше дори и в хладната съдебна зала. По време на подбора на съдебните заседатели Бош все се чудеше дали потенето беше реакция от наднорменото тегло, или притеснение за това, че ще бъде опонент на Чандлър.
Думата „правосъдие“ привлече вниманието на Бош. Разбра, че Чандлър е преминала средата и сега започва отново да нанася удари, като споменава тази дума почти във всяко изречение. В гражданския съд правосъдие и пари бяха взаимозаменяеми понятия, защото означаваха едно и също.
3
През 1991 г. четирима полицаи пребиват чернокожия Родни Кинг, в резултат на което в Лос Анджелис пламват расови безредици. — Б.пр.