Той вдъхна дима и го издуха към адвоката.
— … няма значение.
— Ами бележката и печата на плика?
— Това е добре, но е сложно и трудно да се заловим само за него. Един добър адвокат може да накара съдебните заседатели да погледнат на него като на още едно съвпадение. Опитвам се да ви обясня, че изходът на делото може да бъде доста затруднен.
— Ами записът, Нюел? От записа се чува как той си признава. Какво повече иск…
— Но и по време на признанието той отрича самото признание.
— Но не и в края.
— Виж, аз не смятам да ползвам записа.
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш добре какво искам да кажа. Той е признал, преди да го уведомиш за правата му. Това предизвиква предположения за измама.
— Тук няма измама. Той знае, че съм ченге, и независимо дали съм го уведомил или не, си знае правата. При това беше насочил проклетия револвер към мен. Той направи тези изказвания без принуда. А когато бе арестуван официално, аз го уведомих.
— Но той те е претърсил за кабел. Това е ясен знак за желанието му да не бъде записван. Плюс това той пуска бомбата — най-сериозното си признание, — след като си му сложил белезниците, но преди да го уведомиш. Това може да донесе риск.
— Ти ще използваш записа.
Нюел го гледа дълго. На младежките му бузи се появиха червени петна.
— Не си ти този, който ще ми казва какво да използвам, Бош. А и ако това е всичко, с което разполагаме, то може да ни заведе в апелационния съд, ако го използваме. Защото, щом Бремер наеме какъвто и да е адвокат, той ще ни докара точно там. Тук ние ще спечелим делото, защото половината от съдиите са работили в канцеларията на районния съд по едно или друго време. Но когато стигне до апелационния или до върховния съд на щата в Сан Франциско, можем само да предполагаме как би могло да бъде решено. Това ли искаш? Да чакаме две години и после да загубим? Или искаш всичко да приключи както трябва още от самото начало?
Бош се наведе напред и погледна ядосано младия адвокат.
— Виж какво, ние все още работим по другите направления. Не сме свършили. Ще се съберат още доказателства. От снощи насам разполагаме с четиридесет и осем часа, за да ги търсим! Но ако не получим веднага разрешение за задържане без право на излизане под гаранция, той ще си наеме адвокат и ще получи това право. И ако сега не попълниш поне един формуляр за повдигане на обвинение, никой съдия няма да уважи арест без право на освобождаване под гаранция. Затова седни и пиши веднага. А ние ще съберем всички необходими доказателства, за да го подкрепим.
Нюел кимна, като че ли със съгласие, но каза:
— Проблемът е, че аз искам да имам целия пакет — всичко, което можете да дадете, когато попълня формуляра. По този начин ние ще знаем как ще изработим обвинителния акт още от самото начало. Ще сме наясно дали ще се пледира за компромисно решение, или ще искаме направо най-тежка присъда.
Бош стана и отиде до отворената врата на канцеларията. Той излезе в коридора и погледна името на пластмасовата табелка, закачено до вратата. После влезе отново.
— Бош, какво правиш?
— Смешно. Аз мислех, че ти си само пълномощник по регистрацията. Не знаех, че си също пълномощник по делата.
Нюел изпусна молива си върху бележника. Лицето му стана още по-червено, а петната се разпространиха чак по челото му.
— Виж, аз съм пълномощник по регистрацията. Но в моите отговорности влиза и осигуровката, че делото ще бъде решено по най-добрия начин. Аз мога да регистрирам всяко дело, но не това е важното. Важното е да разполагаме с добри и достоверни доказателства, и то много. Дела, които няма да се провалят. Затова настоявам, Бош. Аз…
— Колко си годишен?
— Какво?
— На колко години си?
— Двадесет и шест. Какво значение…
— Слушай тогава, цирей такъв. Да не си посмял повече да ме наричаш по име. Аз съм разследвал дела като това още преди ти да си отворил първата си книга по право, и ще ги разследвам дълго след като ти преместиш своя „Сааб“ и бялата си ризка в някоя лъскава кантора. Ще ме наричаш детектив, или детектив Бош. Можеш да ми викаш и Хари. Но никога повече да не си ме нарекъл само Бош, ясно ли е?
Нюел зяпна.
— Разбра ли?
— Да.
— Още нещо. Ние ще намерим още доказателства и ще ги открием колкото е възможно по-бързо. Но междувременно ти ще попълниш един формуляр за обвинение първа степен. За убийство. Против Бремер. И то без право на гаранция, защото ние трябва да сме сигурни още от самото начало, господин Нюел, че това долно копеле няма никога повече да види светлината на деня. А после, когато имаме доказателствата, ако все още си прикрепен към това дело, ти ще попълваш многобройни формуляри за връзката му с различните убийства. Ако се колебаеш понякога за така наречения „пакет доказателства“, ти ще отиваш при съдията да питаш. Той ще взема решенията. Защото ние и двамата с теб знаем, че всъщност ти си само един чиновник. Писар, който попълва онова, което му наредят. Ако ти знаеше достатъчно поне, за да седиш близо до съдията, не би бил тук. Имаш ли някакви въпроси?