— Той ме познава.
Бош погледна към Чандлър.
— Познава ли те?
— Беше адвокат. Знаех го. Том еди-кой си. Не си спомням. Май Фарадей. Да, точно така. Предполагам, че не иска да го виждам в това му положение. Но всички тук знаят неговия случай. Това им напомня какво може да стане, когато нещата тръгнат ужасно зле.
— Какво се е случило?
— Дълга история. Може би твоят адвокат ще ти я разкаже. Мога ли да попитам нещо?
Бош не отговори.
— Защо не настоя делото да се гледа в градския съд? След Родни Кинг и метежа… Сега е най-лошият момент да се съди полицай във федералния. Аз не мисля, че Бълк4 — аз така го наричам, защото знам, че той ми вика Мани, — не мисля, че той ще се справи. И ти ще бъдеш пожертван.
Бош се замисли, преди да отговори.
— Извънслужебно ти го казвам, Бош — продължи тя. — Просто разговаряме, нали?
— Аз му казах да не се захваща. Казах му, че ако реши, мога да си намеря адвокат срещу заплащане.
— Толкова си сигурен в правотата си, а? — Тя млъкна, за да смукне от цигарата си. — Добре, ще видим.
— Предполагам.
— Знаеш, че не е лично отношение.
Той си знаеше, че тя ще бъде достатъчно нахална, за да му каже това. Беше най-голямата лъжа в цялата игра.
— Може би.
— О, ти ли си засегнатият? Ти си застрелял невъоръжен човек, а сега приемаш като лична обида това, че жена му възразява против действията ти и те обвинява.
— Съпругът на твоята клиентка режеше каишките на чантите на жертвите си, правеше от тях примки и после бавно ги душеше, докато ги изнасилва. Предпочиташе кожени каишки. Той като че ли не се интересуваше кой знае колко от самите жени. Интересуваше се само от кожената лента.
Тя дори не трепна. Той и не очакваше това от нея.
— Става дума за починалия съпруг. Починалият съпруг на моята клиентка. И единственото нещо, което е съвсем ясно в този случай, е, че ти си го убил.
— Аха, и бих го направил отново.
— Знам, детектив Бош. Затова сме тук. — Тя сви устните си в студена целувка, която ярко очерта линията на челюстта й. В косата й проблесна отразен лъч от следобедното слънце. Ядосано смачка остатъка от цигарата си в пясъка и влезе в сградата. Бутна вратата толкова силно, като че ли тежеше поне тон.
Четири
Малко след четири часа следобед Бош паркира колата си зад управлението в Холивуд. Белк беше използвал само десет минути от отпуснатия му един час за встъпително слово и съдията Кейес обяви края на заседанието, като каза, че иска разпитът на свидетелите да не започва в деня на откриването, за да не би някой от съдебните заседатели да се повлияе от речите на адвокатите.
Бош не беше доволен от кратката реч на Белк пред съда, но адвокатът му каза, че няма за какво да се страхува. Той влезе през задния вход и се насочи по коридора към детективското бюро. Обикновено към четири офисът вече беше празен. И сега, когато Бош влезе, вътре беше само Джери Едгар, застанал пред една от пишещите машини. Бош видя, че той попълва стандартна форма номер 51 — „Хронологична записка на следователя“. Когато Бош се приближи, колегата му вдигна глава.
— Къде си бе, Хари?
— Тук.
— Свършил си по-рано май. Не ми казвай, че делото е предрешено. Съдията ще й го изкара през носа на Мани Чандлър.
— Надявам се.
— Аха, сигурен съм.
— Казвай сега, какво ново?
Едгар отговори, че няма нищо ново. Още няма идентификация.
Бош седна до бюрото си и отпусна вратовръзката. В офиса на Паундс беше тъмно, значи можеше да си запали цигара. Мисълта му отново се върна към делото и Мани Чандлър. Повечето от нейните аргументи бяха завладели вниманието на заседателите.
Всъщност беше го нарекла убиец, беше го обвинила, че е стрелял под въздействие на емоциите си. Белк бе отвърнал с препратка към закона и правото на полицейския служител да използва смъртоносно оръжие при неизбежна опасност. Дори и да се е разбрало в последствие, че не е имало опасност и под възглавницата е нямало оръжие, Белк беше наблегнал на това, че действията на Чърч са създали впечатление за наличието на такова, което е давало право на Бош да действа по начина, по който е трябвало.
Накрая Белк беше контрирал цитата на Чандлър от Ницше, като цитира „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. Белк каза, че Бош е бил навлязъл в „мъртвата зона“, когато е отворил вратата на апартамента на Чърч. В този момент той или е трябвало да се бие, или да загине. Да убие, или да бъде убит. Друго обяснение на неговите действия би било невярно.