Сега, когато вече беше седнал срещу Едгар, Бош трябваше да признае пред себе си, че речта не беше направила впечатление. Белк навяваше досада, докато Чандлър беше интересна и убедителна. Началото не изглеждаше добро… Забеляза, че Едгар беше спрял да говори, а той не беше чул и дума.
— Какво става с отпечатъците?
— Хари, ама ти слушаш ли ме? Току-що ти казах, че преди около час сме приключили със силиконовата смола. Донован взе отпечатъци от ръката. Каза, че изглеждат добре, смолата ги е запечатала идеално. Тази нощ той ще прегледа базата данни и може би до сутринта ще намери онези, които са подобни на нашите. После вероятно ще му е нужно времето до обяд, за да ги сравни. Но поне с това няма да се бави. Паундс нареди да го обслужват с предимство.
— Добре, ще ми съобщиш какво се е получило. Аз ще идвам от време на време през тази седмица.
— Хари, не се притеснявай. Ще те осведомявам за всичко. Но ти се опитай да запазиш спокойствие. Виж какво, наистина си хванал този, когото трябва. Ти имал ли си някакви съмнения по този въпрос?
— До днес не.
— Тогава не се бой. Силата е право. Дори Мани Чандлър да се скъса да го духа на съдията и заседателите, това няма да се промени.
— Правото е сила.
— Какво?
— Нищо.
Бош се замисли върху онова, което беше казал Едгар за Чандлър. Интересно колко често заплахата от страна на жена, дори и тя да е специалист в професията си, се превръщаше за ченгетата в сексуална заплаха. Мислеше, че повечето от тях, също като Едгар, считат, че сексуалността на Чандлър й дава предимство. Те не искаха да признаят, че тя е дяволски добър професионалист, докато дебелакът градски адвокат, който защитава Бош, не е.
Бош се изправи и се приближи до шкафчетата с документи. Отвори едно от своите чекмеджета и бръкна в дъното, за да извади две сини папки, наречени „книги за убийствата“. И двете бяха тежки и почти по шест сантиметра дебели. На гърба на първата пишеше „Основни биологични данни“, а на втората, „Документи“. И двете бяха по случая „Майстора на кукли“.
— Кой ще свидетелства утре? — попита Едгар откъм дежурната.
— Не знам точно какъв ще бъде редът на извиканите. Съдията не й позволи да го каже. Но аз съм призован, също така Лойд и Ървинг. Извикала е също Амадо — координатора по медицинските изследвания, и дори Бремер. Всички трябва да се явят и тогава тя ще каже кой ще дава показания утре и кой по-късно.
— „Таймс“ няма да позволи на Бремер да свидетелства. Те винаги се пазят от подобни лайна.
— Да, ама той не е призован като репортер на „Таймс“. Нали беше написал онази книга по този случай. Така че тя му е изпратила призовка като на автор на книгата. Съдията Кейес вече каза, че в случая той няма да може да се ползва от правото на репортерите. Юристите на „Таймс“ може и да се опитат да възразят, но заповедта е вече издадена. Бремер ще дава свидетелски показания.
— Чуй ме какво ти казвам. Тя сигурно си е поиграла със стареца в задните стаи. Както и да е, Бремер не може да ти причини вреда. В онази негова книга ти си описан като герой на деня.
— Предполагам, че си прав.
— Хари, ела тук да хвърлиш един поглед.
Едгар стана иззад машината и се насочи към шкафчетата. Той внимателно свали една кутия отгоре и я сложи върху масата. Беше с размерите на опаковка за шапки.
— Внимавай. Донован каза, че трябва да съхне цяла нощ.
Той повдигна капака и вътре се появи женско лице, отлято от гипс. Лицето е било леко извърнато, така че дясната му страна беше се получила цяла. По-голяма част отдолу вляво под челюстта липсваше. Очите бяха затворени, устата леко отворена и неравна. Линията на косата беше почти незабележима. Лицето изглеждаше издуто откъм дясното око. Приличаше на класическа маска от някой фриз, каквито Бош беше виждал по гробищата и музеите. Но това лице не беше красиво. Защото беше посмъртна маска.
— Изглежда, като че ли оня я е ударил по окото. Подуто е.
Бош кимна, но не проговори. Имаше нещо изнервящо в разглеждането на това лице в кутията. Доста по-неприятно от огледа на истински труп. Не знаеше защо. Най-после Едгар сложи капака на кутията и внимателно я постави обратно върху шкафа.
— Какво ще правите с това?
— Не знам. Ако не получим информация чрез отпечатъците, може би това ще е единственият начин да я идентифицираме. В Кол Стейт Нортридж има един антрополог, който сътрудничи по договор със следствието, когато при смъртни случаи има нужда от възстановяване на образи. Той обикновено работи с черепи. Ще му занеса това и ще го питам дали би могъл да възстанови лицето, да й сложи руса перука или нещо подобно. Може да изрисува гипса, да му придаде телесен цвят. Не знам, може би си губим времето, но си мисля, че си заслужава усилието да опитаме поне.