— Защо?
— Знам, че те бавя. Аз също закъснявам. Но просто исках да дойда и да ти пожелая късмет днес. Не че ти е необходимо…
Той я прегърна и помириса косата й. Откакто се познаваха, беше минала почти година, но Бош все още я прегръщаше със затаен страх, че тя може да се дръпне и да си иде, да заяви, че той повече не я привлича. Може би просто е заместник на починалия съпруг — ченге като Хари, но в управлението по наркотици, чието предполагаемо самоубийство Бош беше разследвал.
Връзката им бе достигнала до пълно разбирателство, но през последните седмици той бе усетил, че помежду им като че ли нещата тръгват по инерция. Тя го бе забелязала също и дори му го беше казала. Смяташе, че проблемът е в това, че той не може да се отпусне напълно, и той знаеше, че е така. Бош бе прекарал голяма част от живота си сам, но не и самотен. Имаше си тайни, много от тях заровени твърде дълбоко, за да й ги открие. Или поне не толкова скоро.
— Благодаря ти, че мина — каза той и се отдръпна да погледне лицето й, което още излъчваше светлина. На един от предните зъби имаше следа от червило. — Ще внимаваш днес на двора, нали?
— Да — тя трепна. — Знам за какво намекваш, но аз все пак искам да дойда в съда. Поне веднъж. Искам да съм там заради теб, Хари.
— Не е нужно да си там, за да присъстваш. Нали знаеш какво искам да кажа?
Тя кимна, но на него му беше ясно, че думите му не я удовлетворяват. Изоставиха темата и поговориха за други неща още няколко минути, като решиха да вечерят заедно. Бош каза, че ще отиде при нея у дома в каньона „Букет“. Целунаха се отново и тръгнаха. Той за съда, а тя към гимназията — и двете места пълни с опасности.
В началото на всеки съдебен ден, докато се очакваше председателят на съда да отвори вратата и да се изкачи на мястото си, в залата винаги цареше напрежение. Минаваше вече 9,10, а още нямаше и следа от съдията — нещо необичайно, защото той бе педантичен привърженик на точността. Бош се огледа и видя няколко репортери. Бяха като че ли повече от предния ден. Стана му чудно, защото обикновено встъпителните речи привличаха повече репортерите.
Белк се наведе към Бош и зашепна:
— Може би Кейес чете статията в „Таймс“. Ти видя ли я?
Понеже бе тръгнал по-късно заради Силвия, Бош не бе успял да прочете вестника. Беше го оставил в джобчето на предната врата на колата.
— За какво става дума?
Преди Белк да успее да отговори, тежката врата се отвори и съдията се появи.
— Извикайте съдебните заседатели, госпожице Ривера — нареди той на помощничката си. След това тежко зае мястото си в тапицирания стол, огледа съдебната зала и каза:
— Адвокати, имаме ли въпроси за дискутиране, преди заседателите да заемат местата си? Госпожо Чандлър?
— Да, ваша светлост — отвърна Чандлър и се насочи към катедрата. Днес беше облечена в сив костюм. Откакто бе започнал подборът на заседателите, тя се обличаше основно в три костюма. Белк беше казал на Бош, че е така, защото тя не иска да набива в очите на заседателите факта, че е богата. Каза още, че адвокатките понякога губят гласовете на жени съдебни заседатели поради подобни грешки.
— Ваша светлост, ищецът моли за санкции срещу детектив Бош и господин Белк.
Тя вдигна в ръка сгънатия „Таймс“. Бош видя, че статията е заела горния десен ъгъл, така както и вчерашната. Заглавието беше „Бетонната блондинка — свързана с Майстора“. Белк стана, но не каза нищо, защото се съобрази със строгото изискване на съдията да не се прекъсват.
— Санкции за какво, госпожо Чандлър? — попита съдията.
— Ваша светлост, откриването на този труп вчера ще има огромно влияние върху показанията по нашето дело. Като служител на съда господин Белк е бил длъжен да съобщи тази информация. В съответствие с правилник 11 за новите факти адвокатът на защитата е длъжен…
— Ваша светлост — прекъсна я Белк. — Аз не съм бил информиран за случката до снощи. Смятах тази сутрин да съобщя на съда. Тя…
— Спрете, господин Белк. Моля да се изказвате по единично в моята съдебна зала. Изглежда, трябва да ви напомням това всеки ден. Госпожо Чандлър, прочетох статията, за която говорите, и мисля, че детектив Бош е споменат само във връзка с нашето дело, иначе не. А господин Белк достатъчно ясно каза, че до приключване на заседанието вчера, не е бил информиран за този нов случай. Честно казано, аз не виждам какво бихме могли да санкционираме и кого. Освен ако нямате да ни кажете нещо различно.
Тя имаше.
— Ваша светлост, детектив Бош е знаел много добре за това ново събитие, независимо дали е споменат в статията или не. По време на вчерашното обедно прекъсване той е бил на местопрестъплението.