— Ваша светлост? — обади се срамежливо Белк.
Съдията Кейес се обърна, но погледна към Бош.
— Вярно ли е това, което тя казва, детектив Бош?
Хари погледна към Белк, а после се обърна към съдията. „Мамка ти, Белк“ — помисли той. Лъжата на адвоката поставяше него на мушката.
— Бях там, ваша светлост. Когато се върнах за следобедната сесия нямаше време да осведомя господин Белк. Казах му снощи, след приключване на заседанието. Тази сутрин още не съм чел вестника и не знам какво пише там, но нищо, което да е свързано с Майстора или с който и да било друг все още не е разкрито. Дори трупът още не е идентифициран.
— Ваша светлост — обади се Чандлър. — Детектив Бош за свое удобство забравя, че между встъпителните слова имаше петнадесетминутна почивка. Аз мисля, че времето е било напълно достатъчно, за да съобщи на своя адвокат толкова важна информация.
Съдията погледна към Бош.
— Имах желание да му го съобщя по време на почивката, но Белк каза, че има нужда от малко време, за да подготви речта си.
Съдията го погледа внимателно няколко секунди, без да каже нищо. Бош беше сигурен, че съдията се досеща, че твърдението му е на ръба между истината и неистината. Кейес като че ли вземаше някакво решение в момента…
— Добре, госпожо Чандлър — най-после проговори той. — Не мога да разбера какви тайни планове кроите. Ще отхвърля молбата ви с предупреждение към всички — прикриването на доказателства е най-ужасното престъпление, което може да бъде допуснато в моята съдебна зала. Ако го допуснете и ви хвана, ще съжалявате, че изобщо сте се дипломирали по право. А сега, ще разговаряме ли още по новите събития?
— Ваша светлост — обади се бързо Белк. Той се насочи към катедрата. — В светлината на това ново разкритие отпреди по-малко от двадесет и четири часа аз бих предложил отлагане, за да може да се прецени внимателно новата ситуация и да се разбере точно каква връзка има тя с нашето дело.
„Най-после се сети да го поиска“ — помисли Бош. Но знаеше, че точно сега нямаше начин да се спечели подобно отлагане.
— Хм, хм — промърмори съдия Кейес. — Какво мислите по този въпрос вие, госпожо Чандлър?
— Никакво отлагане, ваша светлост. Това семейство е чакало делото четири години. Аз мисля, че всяко забавяне ще увековечи престъплението. Освен това, кого предлага господин Белк да разследва този случай? Детектив Бош ли?
— Сигурен съм, че защитата ще бъде задоволена, ако Лосанджелиското полицейско управление разследва това престъпление — каза съдията.
— Но аз няма да съм.
— Знам това, госпожо Чандлър, но това не е ваша работа. Вие самата вчера казахте, че по-голямата част от полицаите в този град са добри и компетентни хора. Затова просто трябва да вярвате на собствените си думи… Но аз ще откажа искането за отлагане. Започнахме процеса и няма да спрем. Полицията може и ще разследва новия случай и ще информира съда, но аз няма да я чакам. Това дело ще продължи, докато не се разбере дали е необходимо да се съобразяваме с новия случай или не. Нещо друго? Съдебните заседатели чакат.
— А по отношение на статията във вестника? — попита Белк.
— Какво за нея?
— Ваша светлост, бих искал да бъде проверено дали някой от заседателите я е чел. Също мисля, че те отново трябва да бъдат предупредени да не четат вестници и да не гледат новините по телевизията довечера. Сигурно всички канали ще предават репортажи след публикацията във вестник „Таймс“.
— Вчера дадох инструкции на заседателите да не четат вестници, нито да гледат новините по телевизията. Но смятам да ги проверя точно заради този репортаж днес. Нека чуем какво ще кажат и едва тогава в зависимост от това ще решим дали има основание вашето искане за невалидност на процеса.
— Аз не желая обявяване на невалидност — каза Чандлър. — Защитата го иска. Това само ще забави делото с още два месеца. А семейството вече е чакало четири години, за да получи правосъдие. Те…
— Добре, нека просто чуем заседателите. Съжалявам, че ви прекъснах, госпожо Чандлър.
— Ваша светлост, искам да се изкажа за санкциите — обади се Белк.
— Не мисля, че е необходимо, Белк. Отказах искането за санкции вече. Какво още има да се говори?
— Знам, ваша светлост. Аз бих искал да поискам санкции срещу госпожица Чандлър. Тя предизвика недоверие към мен с твърдението, че съм премълчал доказателства и аз…
— Господин Белк, седнете на мястото си. Току-що ви казах и на двамата: престанете с излишните спорове, защото те няма да доведат доникъде. Особено пред мен! Няма да има санкции по този въпрос. Още веднъж питам: нещо друго?