— Да, ваша светлост — каза Чандлър.
Тя имаше още един коз. Изпод юридическия си бележник адвокатката извади някакъв документ и се приближи до помощничката, която го взе и го подаде на съдията. Чандлър се опря при катедрата.
— Ваша светлост, това е призовка, която съм приготвила за полицейското управление и желая да бъде отразена в стенограмата. Искам копие от бележката, за която пише „Таймс“. Бележката, написана от Майстора и получена вчера, трябва да ми бъде предоставена като писмено доказателство.
Белк скочи прав.
— Почакайте, господин Белк — предупреди съдията. — Оставете я да довърши.
— Ваша светлост, това е доказателство към настоящото дело. Трябва да бъде предоставено веднага.
Съдия Кейес кимна на Белк и заместник градският адвокат се втурна към катедрата, което накара Чандлър да отстъпи назад, за да освободи мястото.
— Ваша светлост, тази бележка по никакъв начин не може да бъде доказателство към настоящото дело. Още не е потвърдено от кого е написана и може да е била изпратена от всеки. Освен това тя е веществено доказателство по убийство, което няма никаква връзка с настоящото дело. Полицията няма тази практика да размахва доказателства в съда, докато заподозреният още не е арестуван. Моля ви да откажете искането й.
Съдията Кейес преплете пръсти и се замисли за момент.
— Знаете ли какво ще ви кажа, господин Белк? Вземете пие копие от полицията и ни го донесете. Аз ще го видя и тогава ще реша дали ще се ползва като доказателство. Това с всичко. Госпожице Ривера, извикайте заседателите, моля. Загубихме цялата сутрин.
След като заседателите заеха местата си и всички присъстващи в залата седнаха, съдията Кейес попита дали някой е виждал или чел нещо, засягащо делото. Никой от заседателите не вдигна ръка. Бош знаеше, че дори някой да е чел статията, няма да си признае. Това би предизвикало отстраняване от заседанието и изпращането му в стаята на заседателите, където минутите се точеха като часове.
— Много добре — каза съдията. — Извикайте първия си свидетел, госпожо Чандлър.
Тери Лойд зае свидетелското място като човек, който е свикнал с него като със столчето на бара, където си пие питието всяка вечер. Той дори нагласи микрофона пред себе си без чужда помощ. Лойд имаше пиянски зачервен нос и необикновено тъмна за възрастта си коса. За всеки, който го видеше, освен, изглежда, за самия него, бе очевидно, че носи перука. Чандлър започна с няколко предварителни въпроса, за да потвърди, че той е бил лейтенант в елитния отдел по кражбите и убийствата.
— Бяхте ли натоварен преди четири и половина години да ръководите екипа от детективи, които се занимаваха с идентифицирането на серийния убиец?
— Да, бях.
— Можете ли да кажете на съда как бе съставен този екип и как действаше?
— Екипът беше създаден, след като бе определено, че удушвачът е извършител на пет убийства. В отдела бяхме известни неофициално като „Целеви екип по издирване на удушвача от западния район“. След като медиите научиха, убиецът беше наречен „Майстора на кукли“, защото използваше гримовете на жертвите, за да изрисува лицата им след убийството. В екипа ми участваха осемнадесет души. Бяхме разделени на две смени — А и Б. Смяна А работеше през деня, а Б — през нощта. Ние разследвахме извършените убийства на базата на съобщенията, които получавахме. След като и медиите се заеха да пишат за тях, вече имахме стотици обаждания на седмица. Хората съобщаваха, че този или онзи е Майстора. Трябваше да проверяваме всяко едно съобщение.
— Значи този целеви екип, или както и да са го наричали, не си е вършил добре работата, така ли е?
— Не, госпожо, не е така. Ние имахме успех. Хванахме убиеца.
— И кой беше той?
— Норман Чърч беше убиецът.
— Преди или след като беше убит, беше идентифициран като такъв той?
— След това. Той беше отговорен за всичките убийства.
— Беше удобен за отдела, нали?
— Не ви разбирам.
— За отдела ви беше удобно да го приеме за убиец, щом е можело да бъде свързан с убийствата. Иначе вие щяхте…
— Задавайте въпроси, госпожо Чандлър — прекъсна я съдията.
— Извинете, ваша светлост. Лейтенант Лойд, човекът, който вие казвате, че е бил убиецът — Норман Чърч, — беше застрелян чак след като последваха още поне шест убийства от създаването на целевия екип, така ли е?
— Така е.
— Тоест вие сте допуснали поне още шест жени да бъдат удушени. Как е било оценено това от управлението?
— Ние не сме допуснали нищо. Ние направихме всичко възможно да установим кой е извършителят. И го открихме. Значи сме работили успешно. Много успешно по мое мнение.