— По ваше мнение. Кажете ми, лейтенант Лойд, името Норман Чърч появявало ли се е във вашите разследвания, преди да бъде убит от детектив Бош? Да се е споменавало някъде?
— Не. Но ние свързахме…
— Отговаряйте само на въпросите, които ви задавам, лейтенант. Благодаря ви.
Чандлър се консултира с жълтия си бележник. Бош забеляза, че Белк непрекъснато си водеше бележки в единия от тефтерите пред себе си, а във втория записваше въпроси.
— Добре, лейтенант — каза Чандлър. — Значи вашият целеви екип, след като е бил създаден, не е успял да хване извършителя на още шест убийства. Може ли да се каже, че ние и хората ви сте били подложени на силен натиск да го откриете, за да бъде приключен този случай?
— Ние бяхме подложени на натиск, да.
— От кого? Кой ви караше да бързате, лейтенант Лойд?
— Ами вестниците, телевизията. От отдела също ми искаха резултати.
— Така ли? И от отдела ли? Викаха ли ви началниците на отчет?
— Аз се отчитах ежедневно пред ръководителя на отдела си и всяка седмица в понеделник пред началника на полицията.
— Какви нареждания ви даваха те за разрешаването на случая?
— Те изискваха да бъде приключен. Умираха хора. Нямаше нужда да ми се повтаря това.
— А вие споделяхте ли тези разговори с хората от екипа си?
— Разбира се. Но на тях също не беше нужно да им се напомня. Те виждаха какво става. Виждаха всеки следващ труп. Беше тежко. Искаха да открият този човек. Не им беше необходимо нито да четат от вестниците, нито да чуват от шефа или дори от мен какво трябва да правят.
Лойд като че ли започна да се вживява в ролята на ченгето — самотен ловец. Бош забеляза, че той, без да се усети, е влязъл в клопката на Чандлър. На края на този процес тя щеше да пледира, че Бош и другите ченгета са били подложени на такъв натиск да намерят убиеца на всяка цена, че след като той е застрелял Чърч, те са изфабрикували връзката му с убийствата. Теорията за погрешно убития… На Хари му се искаше да прекъснат, за да може да каже на Лойд да си затваря проклетата уста.
— Значи всеки един в екипа е бил подложен на натиск да намери убиец?
— Не убиец. Убиецът. Да, имаше натиск. Това е част от службата.
— Каква беше ролята на детектив Бош в целевия екип?
— Той беше ръководител на смяна Б. Работеше нощна смяна. Като детектив трети ранг той можеше да ръководи, когато мен ме нямаше, което се случваше често. По принцип аз имах часове и с двете смени, но обикновено работех през деня със смяна А.
— Спомняте ли си да сте казвали на детектив Бош „трябва да го хванем тоя“ или нещо подобно?
— Не съвсем. Подобни думи съм казвал на съвещанията на екипа. Той присъстваше. Но това беше нашата цел и затова няма нищо лошо, че съм го казал. Ние трябваше да го имаме тоя човек. Ако сега се случи, пак бих го казвал.
На Бош започна да му се струва, че Лойд му връща, защото сам е приключил случая, без негово участие. Отговорите му бяха не само образец на глупост, а като че ли на лошотия. Бош се наведе към Белк и пошепна:
— Такова ми мамата тоя. Защото аз, а не той е застрелял Чърч.
Белк сложи пръст пред устните си, за да го накара да замълчи. После се наведе и продължи да пише.
— Чували ли сте някога за отдела по поведенчески изследвания на ФБР? — попита Чандлър.
— Да, чувал съм.
— С какво се занимава?
— Изследват поведението на масовите убийци между другото. Правят психологически изследвания на убийци, на жертви, дават съвети, такива работи.
— След единадесет убийства какъв съвет ви даде отделът от ФБР?
— Никакъв.
— Защо така? Объркани ли бяха?
— Не, ние не сме ги питали.
— Аха. И защо не ги попитахте?
— Ами, госпожо, мислехме, че ще се справим сами. Ние също бяхме правили изследвания и не считахме, че ФБР може да ни помогне кой знае колко. Съдебният психолог ни помагаше — доктор Локи от Калифорнийския университет, който е бил и съветник по престъпленията на сексуална основа към ФБР. Ние също имахме опит, а и служебният психолог ни помагаше. Ние считахме, че силите ни са достатъчни.
— Предложи ли ви ФБР помощ?
Тук Лойд се поколеба. Като че ли най-после разбра накъде го водеше тя.
— Хм, да, някой се беше обадил, след като пресата зашумя. Искаха да се включат. Казах им, че се справяме и нямаме нужда от помощ.
— Сега съжалявате ли за това си решение?
— Не. Не мисля, че ФБР би се справило по-добре от нас. Те обикновено се включват в разследванията на по-малките полицейски управления в случаи, които са раздухани от пресата.
— А вие мислите, че така не е честно, нали?