— Какво?
— Фукльовци, мисля, че така ги наричате. Не сте искали да дойдат тези от ФБР, да вземат случая от ръцете ви, така ли е?
— Не. Беше, както вече ви казах. Ние се справяхме и без тях.
— Не е ли вярно, че между Лосанджелиското полицейско управление и ФБР съществуват дългогодишни отношения на ревност и конкуренция, които се изразяват в това, че двете служби рядко се свързват в съвместна дейност?
— Не, не бих казал, че съм съгласен с това.
Нямаше значение дали е съгласен. Бош знаеше, че тя събира своите точки пред заседателите. Дали те ще се съгласят, това беше от значение.
— Вашият целеви екип имаше евентуално описание на заподозрения, вярно ли е?
— Да. Мисля, че го споменах.
Тя попита съдията Кейес дали може да се приближи до свидетеля и да му покаже документ, който е заведен под номер 1А от ищеца. Подаде го на секретарката, която го връчи на Лойд.
— Какво е това, лейтенант?
— Това е рисунка по описание и психологическият профил, до който достигнахме след седмото убийство, мисля.
— Как получихте описанието на заподозрения?
— Между седмата и осмата жертва имаше друг опит за убийство, но жената бе успяла да се спаси. Тя избягала от мъжа и се обадила в полицията. Работихме с нея и направихме портрета.
— Добре. Познат ли ви е външният вид на Норман Чърч?
— Не много добре. Видях го след смъртта.
Чандлър отново поиска разрешение да стане от мястото си, за да представи документ 2А на ищеца. Това беше колаж от няколко снимки на Чърч, залепени на картон. Тя позволи на Лойд да ги разглежда няколко минути.
— Виждате ли някаква прилика между портрета по описание и снимките на господин Чърч?
Лойд се поколеба за момент.
— Знаехме, че убиецът се дегизира, а нашата свидетелка беше наркоманка — каза той. — Тя беше порноактриса. Нейното описание не беше много благонадеждно.
— Ваша светлост, моля да наредите на свидетеля да отговаря точно на зададените въпроси.
Съдията го направи.
— Не — отговори Лойд с наведена глава. — Няма прилика.
— Добре — каза Чандлър. — Да се върнем към описанието, което имаме. Как бе съставено то?
— Първоначално от доктор Локи от Калифорнийския университет и доктор Шафер — щатния психиатър на управлението. Мисля, че те се консултираха и с други специалисти, преди да го съставят.
— Можете ли да прочетете първия абзац?
— Да. Там се казва: „Предполага се, че обектът е бял мъж, на възраст между двадесет и пет и тридесет и пет години. Той е физически силен, макар че може и да не е едър. Живее сам, откъснат от семейство и приятели. Реагира с дълбоко вкоренена омраза към жените, което предполага злоупотреба със сила от страна на майката или друга жена. Гримирането на лицата на жертвите е опит да се преработи техният образ във вид, който му харесва. Да им придаде образ на жена, която му се усмихва. Да ги превърне от заплаха в приятелски усмихната кукла.“ Искате ли да прочета и частта за повторяемост на убийствата?
— Не, не е необходимо. Вие бяхте включен в разследването за господин Чърч, след като той бе убит от Бош, така ли е?
— Точно.
— Избройте пред заседателите всички точки от описанието, които вашият екип е установил, че съвпадат с такива на господин Чърч.
Лойд остана дълго време мълчалив и загледан в листите, които държеше в ръка.
— Ще ви помогна да започнете, лейтенант — каза Чандлър. — Той беше бял мъж, така ли е?
— Да.
— Какво от другите качества съвпада? Сам ли е живял?
— Не.
— Всъщност той е имал жена и две дъщери, така ли е?
— Да.
— Беше ли на възраст между двадесет и пет и тридесет и пет години?
— Не.
— Всъщност е бил на тридесет и девет, нали?
— Да.
— Бил ли е ниско образован?
— Не.
— Всъщност той е бил дипломиран машинен инженер, нали?
— Тогава какво е правил там, в онази стая? — каза ядосано Лойд. — Защо гримовете на жертвите бяха там? Защо…
— Отговаряйте на въпросите, лейтенант — прекъсна го съдия Кейес. — Не задавайте въпроси. Това не е ваша работа тук, на това място.
— Извинете, ваша светлост — каза Лойд. — Да, той беше с висше образование. Но не знам какво точно.
— Споменахте за гримове преди малко, когато се опитвахте вие да задавате въпроси — продължи Чандлър. — Какво искахте да кажете?
— В апартамента над гаража, където Чърч беше убит, бяха намерени гримове. Те принадлежаха на девет от жертвите и бяха намерени в шкафа в банята. Това беше пряка връзка с нашия случай. Девет от единадесетте — това е убедително.
— Кой намери гримовете там?
— Хари Бош.
— Когато е отишъл сам и го е убил.
— Това въпрос ли е?