— Не, лейтенант. Оттеглям думите си.
Тя замълча, за да остави време на заседателите да помислят, докато прелистваше жълтите страници на бележника си.
— Лейтенант Лойд, разкажете ни за онази нощ. Какво се случи?
Лойд разказа всичко така, както бе разказвано много пъти. И както бе описано от вестниците, телевизията и в книгата на Бремер. Било е полунощ, времето на смяна Б е приключвало, когато на „горещия“ телефон се е получило последното обаждане. Бош го приел. Улична проститутка на име Дикси Маккуин е казала, че, току-що е избягала от Майстора на кукли. Бош е тръгнал сам, тъй като останалите са си били отишли и той е предположил, че обаждането би могло и да е фалшиво. Той взел жената в колата си от ъгъла на булевард „Холивуд“ и Западния булевард и следвал указанията й за посоката до Силвърлейк. Тя убедила Бош, че е успяла да се спаси от Майстора, и му показала осветените прозорци на апартамента над гаража. Бош се качил там сам. След няколко минути Чърч бил убит.
— Той е ритнал вратата, за да я отвори, нали? — попита Чандлър.
— Да. Имало е вероятност убиецът да е излязъл и да е довел друга на мястото на избягалата проститутка.
— Извикал ли е, че е полицай?
— Да.
— Откъде знаете?
— Той каза така.
— Някой свидетел да е имало? Някой да е чул?
— Не.
— А госпожица Маккуин, проститутката?
— Не. Бош я е оставил в паркираната кола на улицата. За в случай, че нещо се обърка.
— Значи според вас излиза, че детектив Бош се е опасявал, че там може да има друга жертва, че той се е представил и че господин Чърч е направил заплашително движение към възглавницата.
— Да — неохотно потвърди Лойд.
— Забелязвам, че вие самият носите перука, лейтенант Лойд.
Откъм залата се чу тих смях. Бош се обърна и видя, че групата на репортерите се е увеличила значително. Видя и Бремер, седнал в галерията.
— Да — каза Лойд. Лицето му силно почервеня и цветът му стана като на носа му.
— Поставяли ли сте някога перуката си под възглавницата? Така ли се съхранява тя обикновено?
— Не.
— Нямам повече въпроси, ваша светлост.
Съдията Кейес погледна към часовника на стената и после към Белк.
— Какво ще кажете, господин Белк, ако направим сега обедната почивка, за да не прекъсваме после въпросите ви?
— Аз имам само един въпрос.
— О, тогава го задайте, моля.
Белк взе бележника си, отиде до катедрата и се наведе към микрофона.
— Лейтенант Лойд, от всичко, което знаете по този случай, възниквали ли са у вас някога съмнения, че Норман Чърч може и да не е Майстора на кукли?
— Никога. Никакви… никога.
След като заседателите напуснаха залата, Бош се наведе към ухото на Белк и зашепна настойчиво:
— Какво става? Тя го обърна с червата навън, а ти му задаваш само един въпрос. Ами другите неща, които свързват Чърч с делото?
Белк вдигна ръка, за да успокои Бош, а после му заговори спокойно:
— Ти ще даваш показания по тях. Това дело е твое. Ние с теб или ще го спечелим, или ще го загубим.
Шест
По време на рецесията „Кодекс Седем“ беше затворил ресторанта си и някой беше открил там закусвалня за пици и салата, която обслужваше държавните служители. Барът все още принадлежеше на „Седем“, но закусвалнята беше последното място в „Паркър сентър“, където Бош би седнал да се храни. Затова по време на обедната почивка той изкара колата си от паркинга на управлението и се насочи към търговския център, за да обядва в „Горки“. Руският ресторант предлагаше закуски целодневно и той си поръча бекон с яйца и картофи и ги занесе до една маса, където някой беше оставил броя на „Таймс“.
Репортажът за бетонената блондинка беше подписан от Бремер. В него се комбинираха цитати от встъпителните речи на адвокатите в съда с откриването на трупа и се намекваше за възможна връзка с делото. Споменаваше се за информация от полицейски източници, разкриваща, че детектив Хари Бош бил получил бележка от някого, който твърдял, че е истинският Майстор.
Очевидно от холивудското управление изтичаше информация, но Бош знаеше, че би било невъзможно да открият човека, който я съобщава. Бележката бе намерена на гишето и кой знае колко униформени полицаи знаеха за нея. Явно някой от тях се е изпуснал пред Бремер. Той така или иначе беше полезен като приятел. Самият Бош му беше давал информация в миналото и бе имал възможност да се убеди, че журналистът може да бъде доста полезен.
Като се позоваваше на анонимни източници, той пишеше в репортажа, че следователите още не са установили дали бележката е оригинална и дали откриването на трупа е свързано със случая на Майстора, приключен преди четири години.