Единственото друго нещо, което привлече интереса на Бош в статията, бе кратко разказче за историята на зданието на Бинг. То изгоряло през втората нощ на безредиците и не е имало арестувани по случая. Следователите на Арсън казали, че преградите между складовите помещения не са били носещи стени, което означавало, че да се опитат да спрат пожара би било все едно да наливат вода в чаша от тоалетна хартия. От подпалването до обхващането на цялата сграда от пламъци били минали не повече от осемнадесет минути. По-голямата част от помещенията са били наемани от работещи във филмовата индустрия, поради което в огъня изчезнала и ценна апаратура. Сградата изгоряла изцяло. Следователите открили причината за пожара в залата за билярд. Била подпалена една от игралните маси и огънят се разпространил оттам.
Бош остави вестника и се замисли за свидетелските показания на Лойд. Спомни си какво му беше казал Белк. Че делото набира скорост. Чандлър не можеше да не го знае. Тя щеше да изчака и да го разпитва после така, че показанията, които взе от Лойд, да му изглеждат като детска игра. Макар и неохотно, той трябваше да признае, че уважава нейната ловкост и ум. Това го накара да се сети за нещо и да отиде до обществения телефон пред ресторанта. Изненада се, че намира Едгар в отдела, защото беше време за обяд.
— Някакъв късмет с идентификацията? — попита Бош.
— Не, човече, отпечатъците не съвпадат изобщо. Не е била регистрирана. Все още търсим други източници. Нещо като разрешително за работа или други документи.
— Мамка му!
— Е, поприготвихме все пак нещо. Нали си спомняш за оня професор антрополог, дето ти бях казал? Та той беше цяла сутрин тук с един студент и изрисуваха гипсовото лице. Готово е. Поканил съм пресата в три часа да им го покажа. Рохас отиде да купи руса перука, която ще сложим също. Ако се получи добра картинка, може и да я идентифицираме.
— Звучи ми като план.
— Аха. Как е в съда? Днес „Таймс“ се размириса. Тоя момък Бремер си има информатори.
— В съда е нормално. Чакай да те питам нещо. Вчера, след като ти си отиде от местопрестъплението, Паундс къде беше?
— Паундс ли? Ами той… прибрахме се едновременно. Защо?
— Той кога си отиде?
— Малко по-късно. Точно преди ти да дойдеш.
— Говори ли по телефона от офиса си?
— Мисля, че се обади на две места. Всъщност не го гледах. Какво става, да не мислиш, че той е източникът на Бремер?
— Един последен въпрос. Беше ли си затворил вратата, когато говореше по телефона?
Бош знаеше, че Паундс е параноик. Той винаги държеше вратата си отворена и щорите вдигнати, за да може да вижда и чува какво става в канцеларията на следователите. Ако изобщо затвореше вратата или спуснеше щорите, или направеше и двете, служителите знаеха, че нещо става.
— Ами сега като го спомена, мисля, че за малко си беше затворил вратата. Какво има?
— Не се опасявам за Бремер. Но някой е говорил с Мани Чандлър. Тази сутрин в съда тя знаеше, че вчера сте ме извикали на мястото. Това го нямаше в „Таймс“. Някой й е казал.
Едгар замълча за малко, преди да отговори.
— Да, ама защо пък Паундс ще говори с нея?
— Не знам.
— Може би Бремер. Той може да й е казал, независимо че не го е писал в репортажа.
— В репортажа се казва, че не са я намерили, за да коментира случая. Някой друг й е казал. Вероятно същият човек, който е говорил и с Бремер. Някой, който иска да ми разгони фамилията.
Едгар не каза нищо и Бош реши да приключи.
— Трябва да тръгвам за съда.
— Хей, как мина Лойд? Чух по радиото, че той бил първият свидетел.
— Мина, както се очакваше.
— Мамка му! Кой е следващият?
— Не знам. Повикала е Ървинг и Локи. Изпратила им е призовки. Предполагам, че ще бъде Ървинг. Той го замести, когато Лойд напусна.
— Е, късмет. Впрочем, ако искаш да правиш нещо… Тази маска, която вече имаме, сигурно ще бъде показана по телевизията в новините. Аз ще съм тук довечера — дежурен на телефона. Ако искаш, няма да се откажа от помощта ти.
Бош се сети за плана си да вечеря със Силвия. Тя ще го разбере.
— Добре, ще дойда.
Следобедната сесия на съда беше доста скучна. На Бош му се струваше, че Чандлър води разпита на свидетелите така, че да удари с един куршум два заека и да могат клиентите й да спечелят във всеки случай. Едната линия беше теорията за убийството на невинен човек, тоест, че Бош бе застрелял хладнокръвно не този, когото трябва. А втората беше изобщо по повод използването на сила. Дори и съдът да приеме, че Норман Чърч, семеен човек, е бил серийният убиец с прякор Майстора на кукли, той трябваше да реши още и дали действията на Бош са били правилни.