Веднага след обяда Чандлър призова своята клиентка Дебора Чърч на свидетелската скамейка. Тя описа една сълзлива картина на прекрасен живот с чудесен съпруг, който се грижел за всички. За дъщерите си, за съпругата си, за майка си и за тъщата. Никакви намеци за омраза към жени. Никакъв знак за малтретиране в детска възраст. Вдовицата държеше цяла кутия с еднократни носни кърпички и докато свидетелстваше, използва почти всички да си бърше сълзите.
Беше облечена в традиционната за вдовица черна рокля. Бош си спомни колко трогателно изглеждаше Силвия на погребението на мъжа си, облечена в черно. Дебора Чърч изглеждаше направо ужасяващо. Тя като че ли се наслаждаваше на ролята си. Вдовицата на невинно загинал. Истинската жертва. Чандлър я беше подготвила доста.
Представлението беше добро, но твърде хубаво, за да е истина, и Чандлър го знаеше. Вместо да позволи лошите неща да излязат наяве при кръстосания разпит, тя направи завой, като зададе на Дебора Чърч въпроса как така, щом бракът им е бил толкова прекрасен, съпругът й се е намирал в онзи апартамент над гаража, нает под чуждо име, когато Бош е отворил вратата.
— Имахме някои проблеми. — Тя млъкна и избърса очи с кърпичка. — Норман беше в стрес. Носеше големи отговорности в отдела по конструиране на самолетите. Имаше нужда да го преживее и затова нае апартамента. Каза, че му е нужна самота. За да мисли. Аз не знаех за онази жена, която е завел там. Мисля, че той за пръв път е направил подобно нещо. Той беше наивен човек. Мисля, че тя е разбрала. Взела му е парите, а после извикала полицията, за да се измъкне тя, а него е набедила, че бил Майстора. Нали знаете, имаше награда, обявена за онзи, който го открие.
Бош написа бележка и я подаде на Белк, който, след като я прочете, надраска нещо в бележника си.
— Какво ще кажете за гримовете, които са намерени там, госпожо Чърч? — попита Чандлър. — Можете ли да обясните това?
— Мога да кажа само, че ако моят съпруг беше онова чудовище, аз щях да знам. Ако там са намерили гримове, те са били поставени от някой друг. Може би даже след като е бил умрял.
Бош имаше чувството, че очите от залата го изгарят, докато вдовицата направо го обвини, че е поставил веществените доказателства, след като е убил съпруга й.
После Чандлър насочи въпросите си към по-сигурни неща, като например взаимоотношенията на Норман Чърч с дъщерите му, с което директният разпит на опечалената приключи.
— Обичаше ли той дъщерите си?
— Много — каза госпожа Чърч и нова порция сълзи бликна от очите й. Този път тя не ги изтри. Остави съдебния състав да гледа как те се стичат по бузите и гънките на двойната й брадичка.
След като й даде няколко минути да се съвземе, Белк стана и зае мястото зад катедрата.
— Аз отново ще бъда кратък, ваша светлост. Госпожо Чърч, искам съдът да бъде съвсем наясно по този въпрос. Казахте ли вие, когато давахте показания току-що, че сте знаели за апартамента на съпруга ви, но не сте знаели той да е водил там жена?
— Да, точно така.
Белк погледна в бележника си.
— Не бяхте ли казали на детективите в нощта на убийството, че никога не сте чували за някакъв апартамент? Не отричахте ли категорично, че вашият съпруг е имал някога такъв апартамент?
Дебора Чърч не отговори.
— Мога да уредя да получим магнетофонния запис на първия ви разпит, ако това ще ви помогне да си спомните…
— Да, така казах. Излъгах.
— Излъгали сте? Защо ще лъжете полицията?
— Защото един полицай току-що бе убил моя мъж. Аз не… не можех да ги понасям.
— Истината е онова, което сте казали тогава, така ли е, госпожо Чърч? Вие не сте знаели за апартамента.
— Не, не е истина. Аз знаех.
— Говорили ли сте със съпруга си за това?
— Да, разговаряхме.
— Вие съгласихте ли се с него?
— Да… с неохота. Надявах се, че той ще си стои вкъщи и ние двамата ще се справим със стреса.
— Добре, госпожо Чърч, тогава, щом вие сте знаели за апартамента, говорили сте за това и сте се съгласили, неохотно или не, защо тогава вашият съпруг го е наел под фалшиво име?
Тя не отговори. Белк я бе засегнал. На Бош му се стори, че вижда как вдовицата извива очи в посока към Чандлър. Той погледна адвокатката, но тя не помръдна, нито промени израза на лицето си, за да помогне на клиентката.
— Предполагам — накрая каза вдовицата, — че това е въпрос, който трябваше да зададете на него, ако господин Бош не беше го убил хладнокръвно.
Без да изчака Белк да протестира, съдията Кейес се обади:
— Съдебният състав няма да има предвид последната реплика. Госпожо Чърч, моля да се въздържате.
— Извинете, ваша светлост.