— Нямам повече въпроси — каза Белк и напусна катедрата. Съдията обяви десет минути почивка.
По време на почивката Бош излезе навън при сандъчето за пушене. Мани Чандлър не дойде, но скитникът мина. Бош му предложи цяла цигара, която онзи взе и сложи в джоба на ризата си. Пак беше небръснат и в очите му имаше лек намек на слабоумие.
— Казваш се Фарадей — каза Бош, като че ли говореше с дете.
— Да, и какво от това, лейтенанте?
Бош се усмихна. Отговорът беше неочакван. Очакваше да чуе всичко друго, но не и ранга си.
— Нищо. Просто така дочух. Чух също, че някога си бил адвокат.
— Още съм. Само че не практикувам.
Той се извърна и погледна затворническия автобус, завиващ по „Спринг“ към съда. Беше пълен с гневни лица, надничащи през прозорците, покрити с метална мрежа. Някой откъм задните прозорци позна в Бош полицая и показа през мрежата среден пръст. Бош му се усмихна.
— Казвах се Томас Фарадей. Но сега предпочитам Томи Фарауей6.
— Какво се случи, та престана да практикуваш?
Томи го погледна с бялото на очите си.
— Извърши се правосъдие. Това се случи. Благодаря за цигарата.
После се отдалечи с канчето си в ръка и се насочи към градския съвет. Може би там също беше негово място.
След почивката Чандлър призова лаборанта от моргата, наречен Виктор Амадо. Той беше много дребен. Изглеждаше начетен човек. Докато отиваше към свидетелския стол, очите му се местеха от съдията към заседателите. Беше силно оплешивял, макар че не изглеждаше на повече от двадесет и осем години. Бош си спомни, че преди четири години той изобщо не беше плешив, а членовете на екипа му викаха „Дечко“. Знаеше, че ако Чандлър не призове Амадо за свидетел, Белк щеше да го извика.
Белк се наведе напред и пошепна, че Чандлър следва модела „добро момче — лошо момче“, като редува свидетелите на полицията със свои, предизвикващи съчувствие.
— Тя може би ще призове някоя от дъщерите след Амадо — каза той. — Абсолютно неоригинална стратегия.
Бош не спомена, че защитата на Белк, базирана на „вярвайте на нас, ние сме полицията“, също не е много оригинална.
Амадо свидетелства с много и изморителни детайли как са му били дадени за изследване всички видове гримове, намерени в апартамента, нает от Чърч, и как е било установено, че те са принадлежали на жертвите на Майстора. Той каза, че е започнал с девет отделни комплекта гримове — спирала за мигли, руж, червило, сенки и т.н. Всеки комплект чрез химически анализ е бил определен на коя от жертвите е принадлежал, след като е бил сравнен с мострите, взети от лицата им. После е било направено сравнение и с показанията, получени от роднини и приятели на жертвите по отношение на марките грим, които те са ползвали. Амадо каза, че всичко е съвпаднало.
— Освен това — добави той — една мигла, намерена върху спирала, иззета от банята на Чърч, е идентифицирана като принадлежаща на втората му жертва.
— А какво ще кажете за двете жертви, чиито гримове не бяха намерени? — попита Чандлър.
— Това беше мистерия. Никога не открихме техните гримове.
— Всъщност с изключение на миглата, която сте открили и която е съответствала на жертва номер две, вие не можете да сте сто процента сигурен, че гримовете, които се предполага, че полицията е намерила в апартамента, са на жертвите. Така ли е?
— Тези неща се произвеждат масово и се продават по целия свят. Има ги и тук, навсякъде. Но аз предполагам, че шансът да се намерят току-така, случайно, точните девет комбинации е астрономически.
— Аз не съм искала от вас да предполагате, господин Амадо. Моля, отговорете на въпроса, който ви зададох.
След като премигна няколко пъти, Амадо каза:
— Отговорът е, че ние не можем да бъдем сто процента сигурни. Така е.
— Добре. Сега кажете на съда за тестовете с ДНК, които сте направили и които свързват Норман Чърч с единадесетте убийства.
— Нямаше такива. Има…
— Само отговорете на въпроса, господин Амадо. Имаше ли органични и серологични тестове, които да свързват Норман Чърч с единадесетте убийства?
— Нямаше.
— Тогава значи необоримото доказателство е било само сравнението на гримовете. Това е била основата, върху която е било решено, че господин Чърч е Майстора, така ли?
— Е да, за мен. Не знам за следователите. В моя отчет се казваше…
— Сигурна съм, че за следователите необоримото доказателство е бил куршумът, с който са го убили.
— Възражение — изкрещя ядно Белк и скочи от мястото си. — Ваша светлост, тя не може…
— Госпожице Чандлър — изрева съдия Кейес. — Предупредих и двама ви за тези неща! Защо казвате неща, които много добре знаете, че са предубеждения и не се допускат?