Но днес бе оставил спортните новини сгънати в куфарчето под стола си в съдебната зала. Държеше в ръце страниците с градските новини на „Лос Анджелис Таймс“. Внимателно сгъна вестника на четири, както бе виждал да правят това шофьорите, когато искаха да прочетат нещо, докато пътуват и пътят пред тях е свободен. Така статията за процеса попадна в горния ъгъл на първата страница. Той прегледа отново написаното и пак почувства как лицето му пламва, когато чете за себе си.
Днес започва необикновен процес срещу полицейски детектив от Лос Анджелис, обвинен в превишаване на правата си, когато преди четири години е застрелял масов убиец, мислейки, че той посяга за пистолет. Всъщност предполагаемият убиец е искал да вземе перуката си.
Хари Бош, детектив в полицията на Лос Анджелис, 43-годишен, е даден под съд от вдовицата на Норман Чърч, технически служител в летището, когото Бош е застрелял в хода на разследването по убийствата на така наречения «Майстор на кукли».
Повече от година преди убийството полицията е търсила серийния убиец, чийто прякор е измислен от масмедиите поради това, че той е използвал гримове, за да изрисува лицата на единадесетте си жертви. Разследването на случая доби широка известност поради това, че убиецът е изпращал бележки в стихотворна форма както до Бош, така и до «Таймс».
След като Чърч бе убит, полицията заяви, че има безспорни доказателства, потвърждаващи извършването на убийствата от машинния инженер.
След направената проверка относно правомерността на действията на Бош, той е бил преместен от специалния отдел по убийствата на Лосанджелиското полицейско управление (ЛАПД) — отдел «Кражби и убийства», в отдел «Убийства» на управлението в Холивуд. Ръководството на полицията е взело решение за понижението му заради грешките, допуснати от Бош в процедурата, като например това, че не е поискал навреме помощ и прикритие при отиването си в апартамента в Силвърлейк, където бе осъществен фаталният изстрел.
Полицейското ръководство обаче потвърди, че убийството на Чърч е било «добре свършена работа», което според полицейската терминология означава, че не е неправилно.
Тъй като със смъртта на Чърч провеждането на процес е било невъзможно, голяма част от доказателствата, събрани от полицията, така и не бяха съобщени на обществеността и останаха неизвестни. Сега, след започване на делото във Федералния съд, вероятно някои от тях ще получат гласност. Очаква се процесът да продължи една седмица, считано от днес, когато ще бъдат произнесени встъпителните речи на адвокатите на страните.“
За да продължи да чете статията, Бош трябваше да разгърне вестника. Вниманието му веднага бе привлечено от неговата собствена снимка, отпечатана на вътрешната страница. Беше стара и не приличаше на моментална. Същата, която имаше и върху служебната си лична карта. Бош се ядоса повече на снимката, отколкото на статията. Публикуването й беше нарушение на правото му на поверителност. Опита да се съсредоточи в статията.
„Защитата на Бош е поета от канцеларията на градската адвокатура, тъй като по време на стрелбата той е действал в качеството си на длъжностно лице. Ако ищецът в случая спечели делото, обезщетението ще бъде изплатено от данъкоплатците, а не лично от Бош.
Съпругата на Чърч — Дебора — е представена пред съда от адвокатката по защита на гражданските права Хани Чандлър, която е специалист по дела за превишаване на пълномощия от страна на полицията. През миналата седмица в интервю пред пресата Чандлър заяви, че ще се опита да докаже пред съда как неразумните действия на Бош неизбежно са предизвикали фаталното убийство на Чърч.
Чандлър заяви, че човекът е убит поради това, че Бош е действал предубедено. «Не знам дали е било само неразумност, или причината е по-сериозна, но това ще разберем на делото» — каза тя.“
Този ред Бош беше прочел и препрочел поне шест пъти, откакто купи вестника по време на първата почивка. „Сериозна“? Какво ли искаше да каже с това? Опитваше да не се оставя да го обхване безпокойството, защото знаеше, че Чандлър няма да се принизи дотолкова, че да използва едно вестникарско интервю за психологически натиск, но все пак го възприемаше като някакво предупреждение. Знаеше, че ще си има още доста неприятности.