— Ясно. Добре тогава. Когато Норман Чърч беше убит и идентифициран като Майстора, направихте ли сравнение на намерените у жертвите косми с неговите?
— Не.
— И защо така?
— Защото Норман Чърч бе избръснал всички косми по тялото си. Нямаше с какво да извършваме сравнение.
— Защо ли е направил той това?
Чандлър направи възражение, като каза, че Амадо не може да отговаря заради Чърч, и съдията я подкрепи. Но Бош знаеше, че това вече няма значение. Всички в съдебната зала разбраха защо Чърч се е бил обръснал навсякъде — за да не оставя след себе си косми като веществено доказателство.
Бош погледна към заседателите и видя, че две от жените записваха нещо в тетрадките, които им бяха раздали, за да си водят бележки за важните точки от свидетелските показания. Искаше му се да почерпи Белк и Амадо с по една бира.
Седем
Приличаше на торта в кутия. Една от онези новости, направени да приличат на Мерилин Монро или нещо подобно. Антропологът беше боядисал лицето в бежовия цвят на кожата, бе сложил на устните подходящо за сините очи червило. На Бош всичко това му заприлича на глазура. Беше добавена и перука с чуплива руса коса. Той стоеше в канцеларията и гледаше към гипсовата маска, като се чудеше дали тя изобщо има прилика с някого.
— Пет минути до предаването — каза Едгар.
Той седеше на стола си, обърнат към шкафовете, върху които беше поставен телевизорът. В ръката си държеше дистанционното за смяна на каналите. Тъмносиньото му сако висеше подредено на закачалката до масата. Бош съблече якето си и също го окачи. Провери отделението си в кутията за съобщения и седна на своето място. Нямаше никакво важно съобщение, освен обаждане от Силвия. Новините по четвърти канал започваха, когато той набра номера й. Знаеше добре приоритетите в новините на града, така че не очакваше съобщението за бетонената блондинка да бъде в началото им.
— Хари, щом я покажат, линията ще трябва да е свободна — каза Едгар.
— Ще ми отнеме само минутка. Засега няма да я покажат, ако изобщо съобщят за нея.
— Ще я покажат. Аз им се обаждах тайно на всички. Ако успеем да я идентифицираме, всички станции се надяват, че ще получат изключителните права. Искат да показват после интервюта с роднините.
— Играеш си с огъня, човече. Обещаваш такива неща, а после, като разберат, че си ги минал…
Силвия вдигна слушалката.
— Хей, аз съм.
— Здрасти, къде си?
— В службата. За известно време ще дежурим на телефона. Тази вечер ще покажат лицето на жертвата, която намерихме вчера.
— Как беше в съда?
— В момента вървят свидетелите на ищеца. Но мисля, че ние събрахме малко точки.
— Днес на обяд четох „Таймс“.
— Да. Е, хванали са около половината от истината.
— Ще дойдеш ли? Нали каза?
— Ами сигурно. Не сега. Трябва да помогна за съобщенията на телефона, а после зависи от това, което ще разберем. Ако ни изиграят, сигурно ще си тръгна рано.
Забеляза, че е понижил глас, за да не чуе Едгар разговора.
— А ако получите добра информация?
— Ще видим.
Сподавена въздишка, после мълчание. Хари изчака.
— Много често казваш „ще видим“, Хари. Бяхме си говорили по този въпрос. Понякога…
— Знам.
— … мисля, че ти просто искаш да бъдеш сам. Да си стоиш в малката къща на хълма и да се откъснеш от целия свят. Включително от мен.
— Не от теб. Знаеш го.
— Понякога не съм сигурна. Точно сега се чувствам така. Ти ме отстраняваш винаги, точно когато всъщност имаш нужда от мен, от някой… близък.
Той не отговори. Представи си я там, на другия край на жицата. Тя може би седеше на стола в кухнята. Може би току-що е започнала да приготвя вечеря за тях двамата. Или може би вече беше свикнала с навиците му и е очаквала да й звънне преди това.
— Виж, извинявай — каза той. — Знаеш как е. Какво гласиш за вечеря?
— Нищо. И няма да направя нищо.
Едгар свирна тихичко. Хари погледна към телевизора и видя, че показват изрисуваното лице на жертвата. Сега телевизорът беше настроен на седми канал. Камерата показа лицето в близък план. На екрана изглеждаше добре. Поне не приличаше чак толкова на торта. Появиха се двата телефонни номера на детективското бюро.
— Показват го в момента — каза Бош на Силвия. — Трябва да освободя линията. Нека да ти се обадя по-късно, когато ще знам нещо по-определено.
— Добре — каза тя студено и затвори.
Сега Едгар бе обърнал на четвърти канал, където също показваха лицето. После се прехвърли на втори и хвана последните две секунди от съобщението им. Те бяха успели даже да интервюират антрополога.