Тя затвори.
В седем и половина Бош каза на Едгар, че ще се чупи.
— А ти? Ще висиш ли тук за новините в единадесет?
— Да, ама няма да мога да се справя. Ако се обаждат много, ще сваля едната от скапаните слушалки.
„Ще набере точки извънреден труд“ — помисли Бош.
— А после какво ще се прави? — попита той.
— Не знам. Ти какво мислиш?
— Ами, като изключим всички обаждания, които казаха, че това е мамка ти, на мен ми се струва, че си заслужава да се насочим по линия на порното.
— Остави благословената ми майка на мира. Как мислиш, че ще мога да проверя в порното?
— Управлението на нравствената полиция. Имаме човек там. Детектив. Казва се Рей Мора, работи по порното. Той е най-добрият. Беше също и в целевия екип по случая на Майстора. Обади му се и виж дали не може да дойде да погледне лицето. Може и да я е познавал. Кажи му, че сме имали обаждане и са казали, че името й е Маги.
— Ще го направя. Прилича на Майстора, нали? Говоря за порното.
— Да, прилича. — Той помисли момент и добави: — Две от другите жертви бяха в този бизнес. Онази, която успя да избяга, също.
— Щастливката… още ли е в бизнеса?
— Така бях чул. Но вече може и да е умряла, нали знаеш…
— Това още нищо не значи, Хари.
— Кое?
— Порното. Още не означава, че е бил Майстора. Говоря за истинския.
Бош само кимна. Беше си намислил да свърши нещо по пътя към къщи. Отиде до колата си и взе фотоапарата „Полароид“ от багажника. В канцеларията направи две снимки на лицето в кутията и след като се проявиха, ги прибра в джоба на сакото си.
Едгар го гледаше.
— Какво ще правиш? — попита той.
— Може да спра в онзи сексмагазин в Долината по пътя към Силвия.
— Гледай да не те хванат в някоя от онези малки стаички и да те разпознаят.
— Благодаря за предупреждението. Дръж ме в течение, след като говориш с Мора.
Бош мина напряко към холивудската магистрала. Зави на север и излезе на „Ланкършим“, който го изведе към Северен Холивуд в долината Сан Фернандо. Беше свалил всички прозорци. Въздухът беше хладен и му духаше от всички посоки. Той пушеше цигарата си и остави вятърът да издухва пепелта. По радиото свиреха някакъв техно-фънк джаз и той го изключи. Продължи да шофира.
Долината беше нещо като спалнята на града не само в буквалния смисъл. Тук беше мястото на националната порнографска индустрия. Търговско-индустриалните райони Ван Найс, Канога Парк, Нортридж и Чатсуърд приютяваха стотици производители, дистрибутори и складове на порнографската промишленост. Агенциите за модели в Шърман Оукс осигуряваха деветдесет процента от жените и мъжете, които се представяха пред камерите. И естествено, Долината беше също един от най-големите продавачи на продукцията. Тя се изготвяше тук и се продаваше също тук. Чрез видеопощата по поръчка, която също си беше намерила място в складовите помещения на производителите. Също и чрез магазините „Х-Марк“ за сексматериали на булевард „Ланкършим“.
Бош спря на паркинга пред обширен магазин и го огледа. По-рано това беше обикновен супермаркет, но сега стъклата на предните прозорци бяха свалени и под червения неон на „Х-Марк“ се виждаше, че стените бяха измити и пребоядисани. Сега там се мъдреха изрисувани в черно фигури на голи, доста гърдести мадами, също като металните силуети, които Бош бе виждал по калниците на камионите по магистралите. Мъжете, които слагаха подобни неща по камионите си, вероятно бяха същите, за които бе предназначено и това място — мислеше си Бош.
„Х-Марк“ бе притежание на Харолд Барне, който беше начело на чикагските производители. Той изкарваше по повече от милион годишно — на книга. Вероятно изкарваше още един милион на черно. Всичко това Бош го беше научил от Мора от нравствената, с когото беше патрулирал заедно няколко нощи, когато ги събраха в целевия екип преди четири години.
Бош наблюдаваше един мъж на около двадесет и пет години, който излезе от тойотата си, запъти се бързо към масивната дървена входна врата и се вмъкна вътре като таен агент. Той го последва. Предната половина на бившия супермаркет беше предназначена за търговия на дребно. Продаваха се или се даваха под наем видеокасети, списания и други, предимно гумени изделия за секс. Задната част беше нещо смесено между стаи за „срещи“ и самостоятелни кабини за видеофилми. Към тази част се минаваше през отвор със завеса. Бош чуваше хевиметъл рока, носещ се оттам, примесен с приглушени викове на фалшива страст, идещи откъм кабините за видео.
Отляво имаше остъклена будка, в която стояха двама мъже. Единият беше едър, явно за да усмирява посетителите, а другият дребен и по-възрастен — да събира парите. По начина, по който го погледнаха, Бош разбра, че са го познали още с влизането. Той заобиколи и сложи една от снимките върху поставката.