— Опитвам се да я идентифицирам. Чувал съм, че е работила във видеото. Познавате ли я?
Дребният се наведе да разгледа снимката, но другият не се помръдна.
— Прилича на шибана торта, човече — каза дребният. — Не познавам торти. Само ги ям.
Той се обърна към другия и двамата си размениха хитри усмивки.
— Значи не я познаваш. А ти?
— Ще кажа каквото и той — отвърна едрият. — Аз също ям торти.
Този път те се изсмяха силно и вероятно едва се сдържаха да не си плеснат ръцете от радост. Очите на дребния блеснаха зад розовите стъкла на очилата.
— Добре — каза Бош. — Тогава ще поогледам наоколо. Благодаря.
Големият пристъпи напред.
— Само си дръж пищова скрит, човече — каза той. — Не ни се иска да тревожим шефовете.
Очите му бяха мътни и от тялото му вонеше на два метра.
„Парцал“ — помисли си Бош. Чудеше се защо ли дребният го търпи.
— Няма да са по-разтревожени от друг път — каза Бош. Обърна се към двете стени с рафтове със стотици видеокасети за продан и даване под наем. Имаше дузина мъже, включително и тайния агент, които ги разглеждаха. Преценявайки мястото и многобройните кутии с касети, Бош си спомни как веднъж беше изчел всички имена в мемориала на падналите във виетнамската война. Беше му отнело няколко часа.
Стената с видеокасетите обещаваше да отнеме по-малко време. Като прескачаше онези с мъжки секс и чернокожи, той разгледа всяка друга касета, търсейки лицето на бетонената блондинка или името Маги. Касетите бяха подредени по азбучен ред и му отне почти час, докато стигне до буквата „П“. Лицето, върху кутията на една видеокасета със заглавие „Приказки от гробницата“ привлече погледа му. Това беше гола жена, лежаща в ковчег. Беше руса, с чип нос, също като гипсовото лице. Той обърна кутията. Отзад имаше друга снимка на актрисата, застанала на колене и подпряна на ръцете си, с някакъв мъж зад нея. Устата й беше леко отворена, а лицето бе извърнато към секспартньора.
Бош разбра, че това е тя. Погледна надписите и видя, че името съвпада. Взема празната кутия и се върна при гишето.
— Тъкмо навреме — каза дребният. — Не позволяваме да се шляят тук. Ченгетата ни пречат.
— Искам да наема тая.
— Не може, вече е наета. Не виждаш ли, кутията е празна.
— Тая тук има ли я в някой друг филм? Дребният взе кутията и разгледа снимките.
— Магна Кум Лауди7, аха. Ми не знам. Тя тъкмо започна и изчезна някъде. Сигурно се е оженила за някой богаташ. Много го правят.
Големият се приближи да погледне и той кутията, а Бош се дръпна от зоната на вонята му.
— Сигурно — каза той. — В кой друг филм играе тя?
— Ами — поколеба се дребният. — Тъкмо започна да се снима в главни роли и пуф — изчезна. „Приказките“ бяха първият й филм с главна роля. Беше направила страхотен акт с двама в „Блудницата на розите“ и с това започна. Преди това беше само в клиповете.
Бош се върна и на „Б“ намери кутията на „Блудницата на розите“. Тя също беше празна, а и върху нея нямаше снимки на Магна Кум Лауди. Името й беше на последно място в надписите. Той се върна пак при дребния и му показа кутията на „Приказки от гробницата“.
— Ами кутията? Ще я купя.
— Не можем да продаваме само кутиите. Иначе, като ни върнат касетата, как ще я изложим? Тук не продаваме кутии. Хората, които искат снимки, си купуват списания.
— Каква е цената на цялата касета? Ще я купя. Когато онзи, който я е взел, я върне, вие ще ми я запазите и аз ще си я взема. Колко?
— Ами… „Приказките“ са популярни. Иначе ги даваме за 39,95 долара, но на теб, полицай, не мога да ти дам законната отстъпка. Петдесет кинта.
Бош не възрази. Имаше парите и плати.
— Искам фактура.
След като приключи с писането, дребният пъхна кутията в кафяв хартиен плик.
— Знаеш ли — каза той. — Маги Кум Лауди я има в два клипа. Може да искаш да ги провериш, а? — Той се усмихна и показа знака на стената зад себе си. — Между другото при нас няма дубльорки.
Бош също му се усмихна.
— Ще ги проверя.
— Хей, а на чие име да запазим филма, като го върнат, а?
— Карло Пинци.
Беше името на техния бос от Лос Анджелис.
— Ега ти смешката, господин Пинци. Ще ти я запазим.
Бош премина през втора завеса към стаичките отзад и почти веднага бе посрещнат от жена на високи токове, черна престилчица и чантичка за пари на кръста. Не носеше нищо друго по себе си. Огромните й силиконови гърди бяха украсени с необикновено дребни зърна. Боядисаната руса коса беше къса, а около стъкленокафявите очи имаше твърде много грим. Можеше да бъде както на деветнадесет, така и на тридесет и пет години.