— Бележка ли? За какво говориш?
— Говоря за някой, който е оставил бележка в приемната. Адресирана до теб. И проклет да съм, ако не прилича на бележките, които получаваше от Майстора, когато още го издирвахме.
Бош можеше да се закълне, че Паундс изпитва удоволствие от това, което говореше сега.
— Ако е била адресирана до мен, как си могъл да я прочетеш ти?
— Не е дошла по пощата. Няма плик. Просто един лист, сгънат на четири. От едната му страна пише името ти. Някой го е оставил на гишето в приемната. После пък някой от нашите го е прочел, без да види надписа, и можеш да си представиш какво последва.
— Какво пише?
— Ами, Хари, няма да ти хареса. Бог знае кога се е получила, но пише, че си хванал не този, когото трябва. Че Майстора е жив. Този, който го е писал, твърди, че самият той е Майстора и че продължава броенето на труповете. Твърди, че си убил друг човек.
— Глупости. Писмата на Майстора бяха цитирани в книгата на Бремер, писана по този случай. Всеки може да прекопира стила и да напише бележка. Ти…
— Ти мен за тъпак ли ме мислиш, Бош? Знам, че всеки може да го напише. Но също и авторът го знае. Затова, за доказателство е нарисувал и малка карта, която предполагам, че е вярна. Показва местонахождението на следващата жертва.
Линията се изпълни с напрегнато мълчание, докато Бош мислеше, а Паундс чакаше.
— И какво? — най-после рече Бош.
— Ами изпратих Едгар да намери мястото. Помниш ли сградата на Бинг в западния край?
— На Бинг ли? Да, на юг от булеварда. На Бинг… Покритият басейн. Не го ли разрушиха миналата година по време на размириците?
— Точно — каза Паундс. — Изгоря изцяло. Ограбено е и разрушено. Само плочата и три стени са останали. Има заповед за разчистване на терена от кметството, но собственикът още не я е изпълнил. Така или иначе според бележката мястото е това. В нея е казано, че тялото е погребано под плочата. Едгар отиде там с екип работници от общината с пневматични чукове, инструменти…
Паундс протакаше. „Какъв задник!“ — помисли си Бош. Този път трябваше да изчака по-дълго. Когато мълчанието се затегна толкова, че вече го хванаха нервите, Паундс най-после проговори:
— Той намери тялото. Точно както беше описано в бележката. Под бетона. Намери го. Това е…
— От колко време е там?
— Още не знам. Но е отдавна. Затова ти се обаждам. Трябва да отидеш там по време на обедната почивка и да видиш какво е това. Знаеш, че само ти можеш да кажеш дали е работа на Майстора, или някой друг ненормалник ни прави номера. Ти си специалист. Би могъл да прескочиш дотам, докато трае обедната почивка в съда. И аз ще дойда. Ще се видим там. А за встъпителните речи ще си бъдеш обратно в съда.
Бош се чувстваше като вцепенен. Нуждаеше се от цигара. Опита се да подреди някак в ума си онова, което току-що му беше казал Паундс. „Майстора на кукли“ — Норман Чърч — беше мъртъв вече от четири години. Нямаше грешка. Бош беше убеден тогава. И сега беше убеден. Чърч беше Майстора на кукли.
— Значи бележката се появи ей така на гишето, а?
— Дежурният сержант я намери на полицата преди около четири часа. Никой не е видял кой я е оставил. Знаеш, че сутрин през приемната минават много хора. Освен това и дежурните се сменят. Михан се качи горе да говори с първата смяна. Никой не си спомня нищичко до мига, в който са я открили.
— Ех, мамка му. Прочети ми я.
— Не мога. Вече е в отдела за отпечатъци. Съмняваме се, че може да има някакви следи, но трябва да спазваме реда. Ще получа копие и ще го взема с мен на мястото, ясно?
Бош не отговори.
— Знам какво си мислиш — каза Паундс. — Но нека да задържим топката, докато не видим какъв е случаят. Още няма място за опасения. Може и да е някой номер от страна на оная адвокатка Чандлър. Изобщо не би ме учудило. Тя е от този тип хора, които биха направили всичко, за да свалят поредния полицейски скалп и да си го окачат на стената. Обича да си вижда името във вестниците.
— А медиите? Чули ли са вече нещо за това?
— Получихме няколко обаждания за намерено тяло. Сигурно са прехванали разговорите на патрулите. Не бяхме ги закодирали. Но още никой не знае за бележката, нито за връзката с Майстора. Само знаят, че има труп. Предполагам, мисълта, че е намерен под плочата на изгоряла до основи сграда, им звучи възбуждащо.
— Все едно. Засега трябва да запазим мисълта за Майстора само за себе си. Освен, разбира се, ако онзи, който я е написал, не е изпратил копия и до медиите. Ако е така, до довечера вече ще се разчуе.
— Как ли е успял да я зарови под плочата на басейна?
— Басейнът не заемаше цялата сграда. Отзад имаше складове. Освен това, преди да я вземе Бинг, сградата е била за даване складови помещения под наем. Дори и след като Бинг е взел предната част, отзад все още е имало наематели. Това го научих от Едгар. Той е намерил собственика. Убиецът може да е наел някоя от стаите, да е разбил съществуващата плоча и да е бетонирал отново тялото на момичето там. Така или иначе при безредиците всичко е изгоряло. Но огънят не е засегнал плочата. Тялото на бедното момиче си е било все там, отдолу. Едгар каза, че приличало на мумия.