— Къде е тялото? — попита Бош.
— Онова, което беше останало от него, го вдигнаха — отговори Едгар. — Сложено е в микробуса в найлонов чувал. Сега се чудим как да вдигнем оттук отпечатъка, без да го разрушим.
Бош мълчаливо погледна към дупката, после се изправи, излезе от мястото и се насочи извън навеса. Лари Сакай, следователят на моргата, го придружи до микробуса и отвори задната врата. Вътре беше ужасна жега, а и дъхът на Сакай беше по-силен от мириса на промишлен дезинфектант.
— Предположих, че ще те извикат да дойдеш — каза Сакай.
— Така ли? Защо?
— Щото мяза на работата на скапания Майстор.
Бош не каза нищо, за да не дава повод на Сакай да мисли, че е съгласен с него. Той беше работил по няколко от случаите на убийства на Майстора преди четири години. Даже Бош подозираше, че прякорът на убиеца, който после стана популярен, е подхвърлен от него. Беше изтекла информация към едно от предаванията на четвърти канал за това, че убиецът винаги гримира жертвите си. Каналът нарече престъпника „Майстора на кукли“ и след това всички, дори и полицаите, вече използваха прякора.
Бош мразеше този прякор. Той смесваше личността на убиеца с тази на жертвите. По този начин съобщенията за убийствата вместо ужасяващи, изглеждаха по-скоро развлекателни.
Бош огледа вътрешността на микробуса. Вътре имаше два трупа. Единият изпълваше изцяло чувала си. Невидимото тяло трябва да е било на доста обемист човек. Другото тяло едва издуваше материята. Разбра, че точно то е изваденото изпод бетона.
— Аха, това е — каза Сакай. — Този другият е наръган в Ланкършим. По него работи управлението на Северен Холивуд. Тъкмо се насочвахме натам, когато ни повикаха да дойдем да вземем това оттук.
„Това обяснява защо репортерите са разбрали толкова бързо за мястото“ — помисли Бош. Радиовръзките на колите на моргата се подслушваха от всички редакции на вестници в града.
Той разгледа за момент по-малкия чувал и без да чака Сакай, разтвори ципа. Острата неприятна миризма, която го лъхна, не беше толкова силна, колкото ако бяха намерили тялото по-рано. Сакай бутна настрани пластмасата и Бош се загледа в останките на човешкото тяло. Кожата беше тъмна и сбръчкана върху костите. Хари не се потресе, защото беше привикнал и можеше да се абстрахира от ужаса на подобна гледка. Понякога дори му се струваше, че огледът на трупове е работа, която е вършил през целия си живот. Още преди да навърши дванадесет години, той бе идентифицирал пред полицията тялото на собствената си майка. Бе виждал безброй мъртви във Виетнам, а след двадесет години полицейска служба труповете, които бе оглеждал, вече нямаха чет. Доста често му се случваше да осъзнае, че просто регистрира видяното като камера. Струваше му се, че реагира като психопат.
Жената в чувала е била дребна. В това Бош беше сигурен. Но разлагането на тъканта и изсушаването бяха направили тялото да изглежда още по-малко. Онова, което беше останало от косата, даваше възможност да се предположи, че е била дълга до раменете и изрусена до бяло. Върху кожата на лицето се виждаха остатъци от грим. Очите му бяха привлечени от гърдите, които бяха изненадващо големи в сравнение с останалата част на тялото. Те бяха едри и закръглени и кожата върху тях беше опъната. Изглеждаха най-гротескното нещо върху този труп, защото бяха различни от онова, което би трябвало да представляват.
— Изкуствени — каза Сакай. — Те не се разлагат. Могат да се свалят и присадят на следващата глупачка. Бихме могли да развием програма по рециклиране.
Бош не каза нищо. Той изведнъж се натъжи при мисълта за жената, която и да е била тя. Извършила е тази операция с тялото си, за да изглежда по-привлекателна, а пък ето как е свършил животът й. Дали не е успяла да бъде привлекателна единствено за убиеца си?
Сакай прекъсна мислите му.
— Ако Майстора го е направил, значи тя лежи в бетона поне от четири години, нали? Обаче тялото не изглежда чак толкова разложено за такъв дълъг период от време. Даже още е останала коса, очи, някои вътрешни тъкани. Ще можем да работим. Миналата седмица ми се наложи да изследвам един турист, намерен в каньона Соледад. Предполагаше се, че е момче, изчезнало миналото лято. А сега от него бяха останали само кости. Е, навън има много животни. Знаеш ли, че започват да ядат жертвата откъм задника. Той е най-мекото място и животните…
— Знам, Сакай. Нека се съсредоточим върху това тук.
— Все пак при тази жена бетонът явно е забавил процесите и е оставил работа и за нас. Сигурен съм, че не може да се спре съвсем разлагането, но поне е забавено. Било е като във вакуум.