В малкото бунгало, което нае на „Селма“ край магистрала 101 в Холивуд, подреди покупките си върху старата кухненска маса и приготви екипировката си, като използваше ръкавици.
С помощта на ножицата и горелката направи шперцове от тел и ножовки, двоен комплект от по три вида — шип, кука и плосък шперц. Единия комплект прибра в найлонова торбичка и го зарови в градината край задната врата. Другия остави при инструментите за работата, която се надяваше, че съвсем скоро ще й възложи Лио.
Отряза до лакътя единия от ръкавите на неопреновия костюм и с кордата заши звукоизолационния материал така, че да обгърне бормашината отвсякъде. От остатъка направи сгъваем сак, в който можеше да носи комплекта си за влизане с взлом.
Накрая нареди инструментите в сака, завърза го с ластика за бънджи и го скри в кухината под предната броня на поршето, като го закачи за опорите на окачването. Не беше оставила отпечатъци никъде. Ако го откриеше Тел-ма Кибъл или полицията, Каси щеше да се измъкне, като заяви, че автомобилът не е неин. Тъй като по инструментите нямаше отпечатъци и не можеха да докажат, че ги е купила тя, нямаше начин да ги свържат с нея.
Седемте катинара използва за упражнение. Заключи ги на дървена закачалка за дрехи и остави ключовете в една от чашките за кафе в кухненския шкаф. Нощем седеше в тъмната си дневна и работеше на сляпо с втория комплект шперцове. Бавно си припомни фините нюанси на изкуството да отключваш ключалки. Трябваха й четири дни, за да отключи и седемте катинара. После ги върна на закачалката и пак ги заключи. Започна отново, но този път носеше латексови ръкавици. След две седмици можеше да се справи и със седемте за дванайсет минути — при това с ръкавици.
През цялото време разбираше, че онова, което прави, е по-скоро психологическа подготовка. Връщане в ритъм, установяване на мисловна нагласа. Макс, нейният учител, винаги казваше, че ритъмът е най-важният елемент от подготовката. Ритуалът. Знаеше, че работата, която ще й даде Лио, едва ли ще налага отключване на ключалки. През последните десетина години в повечето хотели в Лас Вегас и навсякъде другаде бяха въвели електронно програмирани ключове-карти. Преодоляването на електронна защита бе съвсем друг въпрос. Това изискваше вътрешна помощ или владеене на „социално инженерство“ — с други думи, свой човек на рецепцията или фино премятане на някоя от чистачките.
Подготовката й навя спомени за Макс, човека, който бе едновременно неин наставник и любовник. Мъчителни спомени, защото не можеше да си мисли за хубавите моменти, без да си представи как жестоко се бяха прецакали в „Клеопатра“. И въпреки това често неволно се заливаше в смях, седнала в мрачната си къща със закачалката с катинарите в скута си и потящи се под латексовите ръкавици ръце.
Най-много се смя при спомена за онзи номер, който Макс така съвършено беше изпълнил в „Голдън Нугит“. Трябваше да влязат в стая на петия етаж. Забелязал количката на камериерка от нощната смяна в коридора, Макс влезе в сервизното помещение и се съблече чисто гол. После си разчорли косата и се насочи към количката, като си криеше интимните части с ръце. След като стресна жената, Макс й обясни, че бил заспал и станал да иде до тоалетната. В съненото си състояние обаче объркал вратата и излязъл от стаята. Вратата се затръшнала зад гърба му. Тъй като нямаше желание да стои в коридора с гол мъж, тя бързо му подаде ключа.
Смешното бе, че в стаята Макс трябваше да се облече и да върне ключа на камериерката, за да довърши номера. Но дрехите му бяха скрити в сервизното помещение. Затова зае дрехите на жертвата, малко по-нисък от Макс мъж, слаб като върлина. Тежеше поне двайсетина килограма по-малко. Освен това явно беше хомо и носеше съответното облекло. Макс отиде при чистачката в разкопчана до пъпа пъстра розова риза и черни кожени панталони, толкова тесни, че не можеше да си сгъне коленете.
Всяка нощ, след като свършеше упражненията и се приготвеше да си легне, Каси отново заравяше втория комплект шперцове и окачваше на закачалката с катинарите тежко зимно палто. Нито за миг не забравяше, че Телма Кибъл може да изпълни заплахата си и неочаквано да се появи, затова не оставяше в дома си никакви следи за онова, което планираше.