— Възможно е всичко да е заради лошата слава. Нали разбираш, заради Макс.
Лио поклати глава.
— Стара работа. Проблемът е, че са го построили през куп за грош. Сега всичко се разпада и никой не иска да го посещава. Има прекалено много други хотели на същата цена — „Беладжо“, „Вънишън“, „Мандалей“.
Говореше за места, които дори не бяха съществували при последното посещение на Каси в Лас Вегас. Тя изяде първата си филийка и след като отпи глътка студена кола от бутилката, незабавно захапа следващата. После продължи да излага плана, като говореше с пълна уста:
— Ако нещата не са се променили, в „Клеопатра“ използват магнитни карти. Това означава, че трябва да отида там утре рано, за да се заема с камериерката. Влизам в стаята, приготвям всичко и през нощта се връщам през вентилационната шахта — точно като миналия път.
Преглътна хапката си и я усети как тупва в стомаха й.
— Обаче може да са променили вентилационната система, нали?
Лио я гледаше над очилата си и се усмихваше.
— Какво има?
— Не ме слушаш — отвърна той. — Казах ти, че наблюдателят е вътрешен човек. Забрави за шахтата. И за камериерката. Този път няма нужда от социално инженерство. На ВИП-рецепцията те очаква пълен пакет.
Лио се консултира с бележките си.
— Под името Турчело. Ще имаш всичко, каквото ти…
— Защо Турчело?
— Това си ти. На кой му пука защо? Просто ми дадоха това име. В пакета ще има всичко, каквото ти трябва. Ще влезеш през вратата, защото ще имаш магнитна карта. Ще разполагаш и със съседна стая, за да можеш да наблюдаваш оттам. Ще получиш и пейджър. Включваш го и в момента, в който обектът започне да си събира парите, ще ти сигнализират.
— Магнитната карта не е достатъчна. Ще трябва да се справя и с резето. Мина толкова много време, че не си спомням какъв модел е. Получил ли си…
— Чакай малко. Успокой се. Казах ти, всичко ми е известно. Това не е аматьорска работа.
Той погледна записките си.
— Резето е „Смитсън Къмършъл“. Същото като миналия път. Има ли някакъв проблем?
— Ще разбера едва когато стигна там. Както сам каза, построили са хотела през куп за грош. Не са монтирали всички части от резетата. Това им е спестило адски много пари. Въпросът е дали след онази нощ с Макс не са ги сменили?
— И какво, ако е така?
— Нещата се усложняват. Това означава, че ще трябва да демонтирам резето и да сваля половината чаркове.
— В стаята ли?
— Не. Ще се наложи да изляза и после пак да се върна. Ще взема резачка и ще я оставя в багажника. Но ще имам нужда от друго място, където да свърша работата. Междувременно обектът може да се качи в стаята си и край на историята.
— Защо не използваш другата стая?
Преди Каси да успее да отговори, че е прав, Лио отхвърли вероятността да са подменили резетата.
— Казах ти, не се тревожи за това. Хотелът губи пари още от момента, в който са го открили. Не биха сменили три хиляди резета само защото някакъв тип — който и без това повече няма да се появи — е отворил едно от тях. Остави това.
— Лесно ти е да говориш така. Ти ще си останеш тук. Лио не отговори на забележката, а извади от папката пачката с парите и я постави до чинията на Каси.
— Нашите партньори са сериозни хора. Знаят, че екипировката струва пари. Тук са десет бона. Използвай ги за камера и каквото друго ти трябва.
— Вече дадох близо деветстотин за основните неща.
— Чакай да те питам нещо. Наясно ли си с модерните камери? Ясно ли ти е какво ти трябва?
— Ще ида при моя човек в „Хутън“. Ако още е там. Мина много време.
— Да.
— Даже да го няма, не се безпокой. Поддържам форма и чета литературата. Ще се справя, Лио. Не се страхувай за това.
Той отново я погледна над очилата си.
— Тогава какво се е случило, Кас? Защо чака толкова дълго, за да ми се обадиш? Вече си мислех, че никога вече няма да те видя.
— Не зная, Лио. Отначало си мислех, че ще успея да заживея нов живот, нали разбираш?
Той кимна.
— Искала си да влезеш в правия път. Но не са ти позволили.
— Един ден всичко се промени.
— Е, добре дошла. Можем да те използваме на наша страна.
Лио се усмихна. Каси поклати глава.
— Това ще ми е за последен път. Сериозно. После ще изчезна.
Той кимна и сведе очи към жълтия лист с бележките си.
— Е, този удар би трябвало да ти позволи да направиш каквото искаш.
— Надявам се. Говори ли за паспортите?
— Да. Казаха ми, че са ги пратили. Довечера ще проверя кутията. Обичам да ходя късно, когато гишето е затворено.