— Добре. Благодаря ти.
— Няма проблем. Искам да постигнеш целта си, Каси.
Тя взе парите и се изправи.
— Най-добре да се задействам, щом ударът ще е утре. Трябва да…
— Почакай. Има още нещо. Важно е.
Лио побутна чинията си настрани, макар че не бе изял втората си филийка, и извади от задния джоб на панталона си дебел бележник. Свали ластичето, което го придържаше, и го отвори на страница, отбелязана с розова лепенка. Каси видя, че е календар на текущия месец. Много от дните бяха запълнени с тайния шифър на Лио. Той прокара пръст надолу и откри каквото търсеше. После заговори, без да вдига очи:
— Искам да ми изпълниш едно желание, докато си там.
— Какво?
— Първо ми обещай, че ще го изпълниш.
— Няма да ти обещая нищо преди да ми кажеш за какво се отнася.
— Добре, слушай. Каквото и да правиш, каквото и да се случи, не влизай в стаята на онзи тип между три и двайсет и две и три и трийсет и осем в сряда срещу четвъртък през нощта. Става ли? Запиши си, ако мислиш, че ще забравиш.
На лицето й се изписа смутена усмивка.
— За какво говориш?
— Тогава има странстваща луна.
— Странстваща луна?!
— Казвай й още и „блудна“. Това е моят астрологически календар. Нали ти показах книгите в кабинета си.
— Ясно. И какво означава „странстваща луна“?
— Това е астрологическа ситуация. Виждаш ли, докато се придвижва от един дом на друг по съзвездията, понякога луната не е в нито един от тях. Това се нарича „странстваща луна“. И както казах, през онези… хм, шестнайсет минути в сряда срещу четвъртък през нощта има странстваща луна. От три и двайсет и две до три и трийсет и осем.
Той затвори календара и го повдигна така, сякаш е нещо свещено.
— И какво от това?
— Блудната луна носи лош късмет, Кас. Тогава може да се случи всичко. Просто недей да влизаш в стаята през това време.
Изглеждаше съвсем искрен. Лио винаги искрено вярваше във всичко, в каквото решеше да повярва.
— Няма да е лесно — отвърна тя. — Зависи от това кога си легне обектът. Трябва да спи поне два часа, за да съм сигурна.
— Тогава влез след блудната луна. Не се майтапя, Кас. Знаеш ли, че Линкълн, Маккинли3 и Кенеди са положили президентска клетва в такива периоди? И тримата. И виж какво се е случило с тях. Клинтън също, а след цялата оная гадост, на която го подложиха, все едно че са го убили.
Той сериозно кимна и отново повдигна календара, сякаш с него доказваше думите си. Горещата му убеденост трогна Каси. Навярно защото самата тя вече не вярваше в нищо.
— Истина е — продължи Лио. — Можеш да провериш за всяка дата.
Каси се приближи до масата и се пресегна към бележника, но после отдръпна ръка. Искаше й се да попита нещо, но не знаеше дали иска да чуе отговора.
Лио прочете мислите й и кимна.
— Да — рече той. — Проверих. Онази нощ преди шест години Макс също е имал блудна луна.
На вратата Лио й пожела късмет и се сбогува. На стъпалата пред входа Каси се поколеба. Разговорът за блудната луна и Макс я изпълваше с мрачни предчувствия. Тя потръпна.
— Какво има?
— Спомняш ли си за Макс, Лио?
Той не отговори веднага. Прекрачи прага и погледна нагоре към нощното небе. Луната бе бледа и висеше като яйце.
— След два дни ще има пълнолуние.
Лио сведе очи към Каси.
— Не минава нито ден, без да си помисля за него. Нито ден.
Тя кимна.
— Много ми липсва, Лио.
— И на мен, Кас. Така че внимавай във Вегас. Не искам да те изгубя така.
9
В сряда по обед, след като купи боя и другите й необходими неща, Каси Блак вече пресичаше пустинята. Слънцето се отразяваше от сребристия метал на поршето, от настилката се издигаха горещи вълни. Макар че по магистралата нямаше много движение и че спокойно можеше да кара със сто и осемдесет километра, тя не си позволяваше да наруши ограничението на скоростта. И имаше основателна причина. С напускането на окръг Лос Анджелис Каси нарушаваше правилата на условното си освобождаване.
Още щом пресече границата, тя осъзна, че залага живота си. Всяка среща с органите на закона означаваше потенциалното й връщане обратно в затвора. Условният й срок беше пет години при присъда от седем до дванайсет години за непредумишлено убийство. Ако я заловяха, щяха да й дадат най-малко още две, но можеше и да са повече.
Каси пусна компактдиска на Лусинда Уилямс и изслуша целия запис. Стереото рядко прескачаше по гладките магистрали. Харесваше й свободният дух на песните, усещането за копнеж и вечно търсене. Една от тях винаги я караше да плаче. Разказваше се за изгубен любим, който се върнал в Лейк Чарлз4, за да умре.