— Хм, обаче има проблем — отвърна Палц.
— С кое, с очилата или с лепенката?
— Не, не това. Ние не… Искам да кажа, че просто вече не се занимавам с такива…
— Виж, Джърси. Не смяташ ли, че ако имах намерение да те прецакам, щях да го направя преди шест години, когато можех да имам някаква полза от това? Навремето спечели много пари от нас с Макс. Спомняш си го, нали?
Той неохотно кимна.
— Просто нещата в този град вече не са същите. Пресичаш границата и те пипват. Наистина те пипват.
Каси се изправи.
— Няма нужда да ме убеждаваш в това. Нито пък Макс.
— Съжалявам. Знам.
Палц отново кимна и отпусна длани върху щанда.
— Е, какво ще кажеш, Джърси? Имам пари и съм готова да се пораздвижа.
Тя небрежно свали раничката си и я отвори, за да му покаже пачката със стотачки от Лио. Знаеше, че в подземния свят доверието е едно, но видът на парите е съвсем друго.
— Трябва да знам дали ще ми помогнеш, защото иначе ще потърся някой друг.
Той кимна. Парите го бяха накарали да промени решението си.
— Виж сега — отвърна Палц, — може би ще успея да направя нещо за теб. За кога ти трябват?
— Веднага, Джърси. Тази вечер. Имам работа.
Той вдигна очи към нея. После се огледа, за да се увери, че не ги подслушват.
— Добре… Свършвам работа в пет. Какво ще кажеш да се видим в шест в „Ейсис енд ейтс“?
— Онази стара дупка още ли работи?
— А, да. Винаги.
— Тогава до шест.
Тя се завъртя, за да си тръгне, но Палц тихо подсвирна с уста и Каси се върна при щанда. Той свали молива от ухото си и надраска нещо в малък бележник. После откъсна листа и й го подаде.
— Ще трябва да носиш това.
Каси го погледна. На него бе написано числото 8500.
Стори й се много. Бе чела достатъчно за модерната техника, за да знае, че цената на нужната й стока би трябвало да е около пет хиляди долара, което включваше и добра печалба за Палц. Преди да успее да каже нещо той очевидно прочете мислите й.
— Виж — прошепна Джърси. — Ще трябва да платиш по-скъпо. Ако те хванат с камерите, веднага ще разберат откъде са. Това, че ти ги продавам, само по себе си не е незаконно, но може да ме обвинят в съучастничество. Тук подхвърлят такива обвинения като конфети. И отгоре на всичко ще си изгубя работата. Така че трябва да платиш повече, за да ме компенсираш. Както искаш-това е цената.
Каси съзнаваше, че е допуснала грешка, като му показа парите преди да са сключили сделката.
— Добре, съгласна съм — накрая отвърна тя.
— Тогава до шест.
— До шест.
10
До срещата с Джърси Каси имаше да убие два часа. Помисли си дали да не вземе пакета, който я очакваше на рецепцията в „Клеопатра“, но се отказа, защото оттам трябваше да иде до „Ейсис енд ейтс“ и после да се върне обратно. Това означаваше да мине два пъти под камерите в казиното. Не искаше да дава на охраната още две възможности да й обърнат внимание.
Вместо това първо се отби в един козметичен салон на „Фламинго“ и накара маникюристката да изреже колкото може по-ниско ноктите й. Не беше много модерно, но момичето, азиатка, навярно виетнамка, го направи, без да задава въпроси, и Каси я възнагради за това с щедър бакшиш.
После подкара на изток по „Фламинго“ към квартала, в който бе живяла до единайсетгодишната си възраст. По пътя от Лос Анджелис беше решила, че иска да го види за последен път.
Мина покрай заведението на „Севън-Илевън“, в което я водеше баща й, и покрай автобусната спирка, на която слизаше след училище. Малката къща на родителите й на Блуум Стрийт все още бе боядисана в розово, но през двете десетилетия бяха настъпили някои промени. Охладителят на покрива беше заменен с истински климатик. Гаражът се използваше за жилищно пространство и около задния двор имаше ограда, също като на всички други къщи на улицата. Каси се зачуди кой живее сега там и дали е същото семейство, купило я на търга след изтичането на ипотеката. Изпита желание да почука на вратата и да помоли да й позволят да влезе за малко в някогашната си стая. Струваше й се, че тъкмо там за последен път се е чувствала в пълна безопасност. Знаеше колко добре ще й подейства отново да изпита това усещане. За миг си представи стаята на Джоди Шоу и плюшените кучета на лавицата над леглото, но бързо се върна към собствените си спомени.
Загледана в къщата, тя се замисли за онзи ден, в който се прибра от училище и завари майка си да плаче, докато мъж в униформа закачаше на входната врата обявата за търга. Той й каза, че трябвало да се вижда добре, но веднага щом си тръгна, майка й я откъсна. После отведе Каси в колата, подкара шеметно към главната улица и спря едва когато качи двете странични колела на тротоара пред „Ривиера“. Като теглеше дъщеря си за ръка, тя откри мъжа си на една от масите за игра на двайсет и едно и хвърли в лицето му съобщението за търга. Баща й носеше хавайска риза. Каси я помнеше. Беше на голи до кръста танцьорки, покрили гърдите си с ръце. Тогава майка й го наруга, нарече го страхливец и други неща, докато служителите от охраната на казиното не я отведоха.